Илко Илиев Небесная лестница

Илко Илиев Болгария
Небесна стълба

Тревите горчиви нагазих самичък –
през мащерка росна и диви пелини…
Вървях и отъпквах, пропадах и тичах,
по билки животът ми птичи премина.

Танцувах сред вълци, глумях се с овците,
а после, отвътре, внезапно прогледнах.
И някак несетно гласът на пилците
ми сграбчи Душата в соната неземна.

Небето ми спусна голямата стълба,
а птиците пееха там, по-нагоре…
И зрееше бавно в сърцето ми кълна
тъй, сякаш прохождаше в дъното корен.

Небесната стълба ме чакаше няма,
и аз изкачих я, да видя отвъде…
Но нямаше птици, бе пълна измама
и само в Душата ми тлееше въглен.

Тогава се срутих. Надолу, надолу…
Земята ме теглеше яростно, сляпо.
Подхванах човешкото камерно соло,
и тъжно припях във съда на съдбата.

Тревите край мене настръхнаха жадни –
стрък мащерка полска, горчиви пелини.
Преваляше миг, от небето откраднат,
а тих метроном ми броеше годините…


Небесная лестница
http://www.stihi.ru/2014/01/06/10277

Перевод с болгарского Александра Борисова

Входил одиноко я в горькие травы,
В росистом тимьяне, в побегах полыни,
И травы там мял и кружился в бурьяне,
Где птицы поют, моя жизнь проходила.

Плясал средь волков и с овцами водился,
Но голос пернатых вдруг стал мне понятен,
Прозрел я для неба и мир мне открылся,
Запела душа неземную сонату.

Мне лестницу небо на землю спустило,
И райские птицы запели высоко,
И сердце побегами зрело незримо,
Как будто ходил я у жизни истока.

Небесная лестница всё меня ждала,
По ней поднимался я выше и выше,
В душе моей тёмной кусок угля таял,
Но птиц не увидел, их голос не слышен.

Земля привлекала так слепо, сурово,
Сорвался и вниз – такова моя доля,
Внизу услыхал человечье я слово,
И грустно запел о судьбе своей снова.

И травы кругом побурели от жажды,
Тимьян полевой и побеги полыни,
И миг истекал, что у неба украден,
И мой метроном всё считал годы жизни.