III Международный Конкурс Светослав Иванов
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 30
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
Казвам се Светослав Иванов
Роден съм на 15 юли 1962 година в София. Православен християнин. Женен, с две деца. Юрист съм по образование с богата практика и множество анализи и коментари на нормативни актове. И до момента работя по специалността.
Първите си творби написах в 4 клас, продължавам да пиша и сега.
Често казвам, че за мен "Изкуството е религия...", а това се е превърнало в мое верую.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
Перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:
Зовут меня Светослав Иванов.
Родился 15 июля 1962 года в Софии.
Православный христианин. Женат, имею двоих детей. Юрист по образованию, с богатой практикой и множеством проанализированных нормативных актов и комментариев к ним.
В настоящее время работаю по специальности.
Первые свои творения написал в 4 классе. Продолжаю писать и сейчас.
Часто говорю, что для меня "Искусство - это религия..." и это превратилось в моё "верую"
Подробнее с творчеством Светослава Иванова Вы можете познакомиться ниже.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 30а.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
***
А онзи звън...Онзи звън далечeн
долавям аз, зад ниските простори.
Където са стени, където осквернени църкви
димят, кървят, мирише на пожар и лошо...
Аз чувам Твоите камбани
да сипят обич, жалост и утеха...
И ето ме-припаднал на колене
покланям се пред Тебе с благодарност.
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани:
***
А этот звон, а этот звон далёкий
Улавливаю я за низкими просторами.
Там, где высятся стены, где осквернённые церкви
Дымятся, истекают кровью,
где пахнет пожаром и чем-то нехорошим...
Я слышу как Твои колокола
распространяют любовь, жалость и утешение...
А вот и я - стоящий на коленях
Преклоняюсь пред Тобой с благодарностью.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 30б
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
***
Червено цвете
Червено цвете сякаш,
гаснещото слънце,
над покривът разцъфна.
Злато
в локвите проблесна. Птица
от някъде дочу се. Лъхна
на хлад и вечер. Скитам
по улиците да намеря
следи от твоите стъпки.
19.12.10 г.
Утро
Пропуснати сънища.
Тефтер и писалка,
която отдавна е спряла да пише.
В парка седят, като старци с бастуни
забравени пейки, и ме чакат да мина.
Кацнал в прозореца, унило ме гледа
гълъб. И очаква трошица.
29.12.2010 г.
***
Може би, ще ме стоплят очите ти…
Ще заспя, а в леглото ми ангели,
ще долитнат, да свият на арфи.
Има нещо прозрачно във въздуха.
От кандилото мигат иконите.
Ще е свято и кротко в очите ми.
Нося много, неразказани сънища.
На цветята ръцете са нежни.
Тази нощ, ще рисувам с косите ти.
23.12.10 г.
***
Листопадено-златен е вятъра.
С милувка по празните пейки,
се отронват от клоните спомени.
Точно тук се поспряхме! С устни,
аз разлистих цветя в очите ти.
По алеята кротките гълъби
търсят още трошици от стъпки.
29.11.2010 г.
***
Като стадо овчици в небето,
облаци кротко пладнуват.
Планината е цяла от злато.
Гълъби си говорят за нещо.
Не отивам, нито се връщам.
Гледам сянката, как се разхожда.
Шумолят пожълтяло листата.
И дърветата махат с длани.
Аз не знам, дали поздравяват,
или капят сълзите от жалост.
Мълчаливо вървя и не мисля.
По алеите, никого няма.
14.11.2010 г
***
Мирише на супа. На пареща пита.
И снежна, и хубава зима.
Като коте мърка тихо комина.
Пука огънят, шарени сенки
по стените се гонят. От кротка икона,
прося милост за днешните грешки.
29.10.2010 г.
***
Когато слънцето повдигне с пръсти
прихлупения покрив на небето
и в стаята ми влезе вятър
дошъл на гости с китка цвете,
тогава се надявам да намеря.
ръката ти. Да я погаля.
И може би, ще кацне гълъб
в прозореца и много тихо
луната, като бяла лодка,
ще спре до теб. Ще бъде тихо.
И гълъбът ще отлети свенливо,
когато те докосна плахо с устни.
08.10.2010 г.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
http://www.stihi.ru/2011/01/04/8914
/из стихосбирката ?Красиво е”/
***
Дълбока нощ...Мастилено-красива.
Отгоре, сякаш мигащи свещици
звездите трепкат, като в храм.
И някъде навярно плуват, като птици
в безкрайното небе, безплътни сенки
на ангели и феи, на влюбени душите...
И аз се взирам да ги видя, сещам-вятър
шуми в дърветата, нашепва твойто име.
И вместо ангели, представям си-до мене
си ти- усмихната и гола. Толкова красива.
С ръка погалвам свойто тяло.
И чувствам как отгоре- фея
една, в нощта ще ме отнесе при тебе.
***
Ръцете ти са вятър. Летен.
Задъхан, топъл, пълен с дъх на цвете
на горска билка...Есен
в очите ми назрява. Духа хладно
от сивото небе, подгизнало от птици...
Навярно жерави...Отплуват надалече,
поели път, с това последно лято...
В което ти си топлината.
И нежност, слънце...И тревата
красива, сякаш от коприна
до която се докоснах...
Иде зима.
Във която ще замръзна. Със усмивка
ще се вледеня, но това не бива да е тъжно.
Защото помня, колко нежна
милувка бе, когато ме прегърна.
***
Клавиш на пиано...
Докоснат с дъх, погален с пръст:
Акорд!
И стон...Въздишка...Вино
с отблясъци от свещ... Красиво.
Очите ти във полумрака
излъчват нежност...Голотата
на двете ни тела...Водата
във ваната издига пара...
Мъгла и топлина. И много тихо
дланта ти ме докосва...Звън на чаша.
Свещта рисува сенки по стената
И сякаш ангели летят над нас и гледат.
И както аз, и те ти се прекланят.
***
Да погаля тялото ти, с тялото ми...
Искам!
Да бъде плаха нощ, в прозорецът луната
-светилник блед, да ръси млечни сенки
в косите ти, и тихо да гадае
къде се плъзгат устните ми..Стон, въздишки
да пълнят с нежност тъмнината...
Сред която ти си толкова красива.
***
И този звън въздушен...
Акорд дълбок, разтърсваш ни отвътре,
проникващ в всяка гънка
на длан, прилепнала в дланта ти...
И твоят зов смирен, и твоята молитва
сред този храм, пред Кръста, покаяние...
Ме карат да повярвам,
че Бог ни благославя.
***
Под устните ми, сещам колко
всъщност ме обичаш....Кожата настръхва,
и гърдите ти копнеят ласка...
Но не е това!...Очите ни се вплитат,
и рони звън една камбана
във църквата...Където няма
ни свещи, нито от амвона
не иска никой да ни благославя...
А ти са там, сама- икона.
***
Пробуждам се....Пред мене са икони.
И аз съм благодарен, всеки ден
е дар от Него....Усмихвам се полека,
и галя малкият портрет
/...макар, че нямам твоя снимка!.../
И с нежността на самозван поет
погалвам изгревът и тебе.
***
Под сводовете, в храма...
Където само свещите пращят
и дигат пламък горе, към небето.
Където с тиха жалост и утеха
не свалят погледи от мен светците.
Душата ми е в своя дом.
За себе си не искам прошка.
Нито ще се моля.
Прекланям се и прося чудо,
за грешния, за болния, за оня
не искащ да посрещне вечерта...
Защото те, и аз- едно сме.
Иконите ме гледат кротко
зад свещите, с неземна благост.
***
Красива си... Изящна амфора!
Открита, някак като дар- в морето,
сред скелети на кораби, медузи
и много гнили водорасли...
Красива си...Да можех да рисувам!
Да бях поет-да те докосна с думи...
Сега, смирен, пред тебе коленича,
и те докосвам плахо със дъха си.
***
Все по-голяма нежност изпитвам към тебе....
И не знам... Все по трудно намирам,
как да разкажа... Ти си порцеланова чаша,
която докосвам със устни.
И се страхувам...
Защото усещам - дъхът ми
как, може би, ще я счупи...
***
В такава нощ се носят ангели и феи.
И сякаш синкав, сребърен-снегът
блести сред клоните, досегнали луната.
Дърветата тържествено мълчат.
И аз съм сам, но сещам- в мен е всичко
И звездното небе, и въздухът, и ти...
Протегнал длани-мракът и луната
не са ми чужди...Влюбени очи.
***
Във този миг-смълчан, тържествен...
Когато като музика, небето
отронва стон, акорд...Със четка на художник,
снижено, слънцето в косите ти рисува.
Оттенъци от злато и от охра,
несподелен копнеж и тиха нежност...
Във този миг-мигът, преди и здрачът
да сипне плавно тъмно було...
Във този миг, мечтая да посегна
и да те погаля кротко по ръката.
***
Да се върна, пак да те открия.
С крайчеца на пръсти да те стигна
На твоят дъх да се облегна.
Да ти разкажа колко си красива.
По чистите листа на твойта кожа,
да изрисувам тъжното си име.
Да те целуна кротко.
И после пак да си отида.
***
Като пролетна трева си нежна.
Невинен цвят, от слънцето погален
разцъфва твоята усмивка...
В очите ти, очите ми се вглеждат.
Вятър
да беше моята ръка, по тебе да се плъзга,
да можех с дъх, без допир да те нарисувам...
Защото аз съм стон, защото съм въздишка
и мога да те нараня...А ти си толкова нежна.
***
Прекалено късно те срещнах...Прощавай!
Закъсня, вероятно трамвая.
Или аз бях някъде...спомени нямам.
Не искам да се завръщам към мъртвото време.
От въпроси се пръска сърцето.
А е толкова късно, за всичко е късно...
Ти си моят сън, сънуван...бленуван.
За какво да се будя?
И нека...Бъди утро, аз ще бъда залез.
И нека вали, аз-твоята есен.
И нека ни гледа мъдро небето,
защото само то ни разбира.
-------------------------------------------------
О себе:
Автор съм на няколко стихосбирки, от които единствено през 2006 година, благодарение на спонсори, успях да издам стихосбирката "Красиво е..."
След издаването на книгата ми, са завършени и готови за печат още 32 стихосбирки.
Очакват своят издател и сборниците с разкази "Ловци на хора", "Планината и дъжда", "Жалки хора" и "Шалчето на мама".
След няколкогодишна работа, успях да довърша романа си - "Да погледнеш утрото с омраза", роман, който ... очаква своите читатели. В момента пиша втория си роман.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
Казвам се Светослав Иванов
Роден съм на 15 юли 1962 година в София. Православен християнин. Женен, с две деца. Юрист съм по образование с богата практика и множество анализи и коментари на нормативни актове. И до момента работя по специалността.
Първите си творби написах в 4 клас, продължавам да пиша и сега.
Често казвам, че за мен "Изкуството е религия...", а това се е превърнало в мое верую.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
Перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:
Зовут меня Светослав Иванов.
Родился 15 июля 1962 года в Софии.
Православный христианин. Женат, имею двоих детей. Юрист по образованию, с богатой практикой и множеством проанализированных нормативных актов и комментариев к ним.
В настоящее время работаю по специальности.
Первые свои творения написал в 4 классе. Продолжаю писать и сейчас.
Часто говорю, что для меня "Искусство - это религия..." и это превратилось в моё "верую"
Подробнее с творчеством Светослава Иванова Вы можете познакомиться ниже.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 30а.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
***
А онзи звън...Онзи звън далечeн
долавям аз, зад ниските простори.
Където са стени, където осквернени църкви
димят, кървят, мирише на пожар и лошо...
Аз чувам Твоите камбани
да сипят обич, жалост и утеха...
И ето ме-припаднал на колене
покланям се пред Тебе с благодарност.
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани:
***
А этот звон, а этот звон далёкий
Улавливаю я за низкими просторами.
Там, где высятся стены, где осквернённые церкви
Дымятся, истекают кровью,
где пахнет пожаром и чем-то нехорошим...
Я слышу как Твои колокола
распространяют любовь, жалость и утешение...
А вот и я - стоящий на коленях
Преклоняюсь пред Тобой с благодарностью.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 30б
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
***
Червено цвете
Червено цвете сякаш,
гаснещото слънце,
над покривът разцъфна.
Злато
в локвите проблесна. Птица
от някъде дочу се. Лъхна
на хлад и вечер. Скитам
по улиците да намеря
следи от твоите стъпки.
19.12.10 г.
Утро
Пропуснати сънища.
Тефтер и писалка,
която отдавна е спряла да пише.
В парка седят, като старци с бастуни
забравени пейки, и ме чакат да мина.
Кацнал в прозореца, унило ме гледа
гълъб. И очаква трошица.
29.12.2010 г.
***
Може би, ще ме стоплят очите ти…
Ще заспя, а в леглото ми ангели,
ще долитнат, да свият на арфи.
Има нещо прозрачно във въздуха.
От кандилото мигат иконите.
Ще е свято и кротко в очите ми.
Нося много, неразказани сънища.
На цветята ръцете са нежни.
Тази нощ, ще рисувам с косите ти.
23.12.10 г.
***
Листопадено-златен е вятъра.
С милувка по празните пейки,
се отронват от клоните спомени.
Точно тук се поспряхме! С устни,
аз разлистих цветя в очите ти.
По алеята кротките гълъби
търсят още трошици от стъпки.
29.11.2010 г.
***
Като стадо овчици в небето,
облаци кротко пладнуват.
Планината е цяла от злато.
Гълъби си говорят за нещо.
Не отивам, нито се връщам.
Гледам сянката, как се разхожда.
Шумолят пожълтяло листата.
И дърветата махат с длани.
Аз не знам, дали поздравяват,
или капят сълзите от жалост.
Мълчаливо вървя и не мисля.
По алеите, никого няма.
14.11.2010 г
***
Мирише на супа. На пареща пита.
И снежна, и хубава зима.
Като коте мърка тихо комина.
Пука огънят, шарени сенки
по стените се гонят. От кротка икона,
прося милост за днешните грешки.
29.10.2010 г.
***
Когато слънцето повдигне с пръсти
прихлупения покрив на небето
и в стаята ми влезе вятър
дошъл на гости с китка цвете,
тогава се надявам да намеря.
ръката ти. Да я погаля.
И може би, ще кацне гълъб
в прозореца и много тихо
луната, като бяла лодка,
ще спре до теб. Ще бъде тихо.
И гълъбът ще отлети свенливо,
когато те докосна плахо с устни.
08.10.2010 г.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
http://www.stihi.ru/2011/01/04/8914
/из стихосбирката ?Красиво е”/
***
Дълбока нощ...Мастилено-красива.
Отгоре, сякаш мигащи свещици
звездите трепкат, като в храм.
И някъде навярно плуват, като птици
в безкрайното небе, безплътни сенки
на ангели и феи, на влюбени душите...
И аз се взирам да ги видя, сещам-вятър
шуми в дърветата, нашепва твойто име.
И вместо ангели, представям си-до мене
си ти- усмихната и гола. Толкова красива.
С ръка погалвам свойто тяло.
И чувствам как отгоре- фея
една, в нощта ще ме отнесе при тебе.
***
Ръцете ти са вятър. Летен.
Задъхан, топъл, пълен с дъх на цвете
на горска билка...Есен
в очите ми назрява. Духа хладно
от сивото небе, подгизнало от птици...
Навярно жерави...Отплуват надалече,
поели път, с това последно лято...
В което ти си топлината.
И нежност, слънце...И тревата
красива, сякаш от коприна
до която се докоснах...
Иде зима.
Във която ще замръзна. Със усмивка
ще се вледеня, но това не бива да е тъжно.
Защото помня, колко нежна
милувка бе, когато ме прегърна.
***
Клавиш на пиано...
Докоснат с дъх, погален с пръст:
Акорд!
И стон...Въздишка...Вино
с отблясъци от свещ... Красиво.
Очите ти във полумрака
излъчват нежност...Голотата
на двете ни тела...Водата
във ваната издига пара...
Мъгла и топлина. И много тихо
дланта ти ме докосва...Звън на чаша.
Свещта рисува сенки по стената
И сякаш ангели летят над нас и гледат.
И както аз, и те ти се прекланят.
***
Да погаля тялото ти, с тялото ми...
Искам!
Да бъде плаха нощ, в прозорецът луната
-светилник блед, да ръси млечни сенки
в косите ти, и тихо да гадае
къде се плъзгат устните ми..Стон, въздишки
да пълнят с нежност тъмнината...
Сред която ти си толкова красива.
***
И този звън въздушен...
Акорд дълбок, разтърсваш ни отвътре,
проникващ в всяка гънка
на длан, прилепнала в дланта ти...
И твоят зов смирен, и твоята молитва
сред този храм, пред Кръста, покаяние...
Ме карат да повярвам,
че Бог ни благославя.
***
Под устните ми, сещам колко
всъщност ме обичаш....Кожата настръхва,
и гърдите ти копнеят ласка...
Но не е това!...Очите ни се вплитат,
и рони звън една камбана
във църквата...Където няма
ни свещи, нито от амвона
не иска никой да ни благославя...
А ти са там, сама- икона.
***
Пробуждам се....Пред мене са икони.
И аз съм благодарен, всеки ден
е дар от Него....Усмихвам се полека,
и галя малкият портрет
/...макар, че нямам твоя снимка!.../
И с нежността на самозван поет
погалвам изгревът и тебе.
***
Под сводовете, в храма...
Където само свещите пращят
и дигат пламък горе, към небето.
Където с тиха жалост и утеха
не свалят погледи от мен светците.
Душата ми е в своя дом.
За себе си не искам прошка.
Нито ще се моля.
Прекланям се и прося чудо,
за грешния, за болния, за оня
не искащ да посрещне вечерта...
Защото те, и аз- едно сме.
Иконите ме гледат кротко
зад свещите, с неземна благост.
***
Красива си... Изящна амфора!
Открита, някак като дар- в морето,
сред скелети на кораби, медузи
и много гнили водорасли...
Красива си...Да можех да рисувам!
Да бях поет-да те докосна с думи...
Сега, смирен, пред тебе коленича,
и те докосвам плахо със дъха си.
***
Все по-голяма нежност изпитвам към тебе....
И не знам... Все по трудно намирам,
как да разкажа... Ти си порцеланова чаша,
която докосвам със устни.
И се страхувам...
Защото усещам - дъхът ми
как, може би, ще я счупи...
***
В такава нощ се носят ангели и феи.
И сякаш синкав, сребърен-снегът
блести сред клоните, досегнали луната.
Дърветата тържествено мълчат.
И аз съм сам, но сещам- в мен е всичко
И звездното небе, и въздухът, и ти...
Протегнал длани-мракът и луната
не са ми чужди...Влюбени очи.
***
Във този миг-смълчан, тържествен...
Когато като музика, небето
отронва стон, акорд...Със четка на художник,
снижено, слънцето в косите ти рисува.
Оттенъци от злато и от охра,
несподелен копнеж и тиха нежност...
Във този миг-мигът, преди и здрачът
да сипне плавно тъмно було...
Във този миг, мечтая да посегна
и да те погаля кротко по ръката.
***
Да се върна, пак да те открия.
С крайчеца на пръсти да те стигна
На твоят дъх да се облегна.
Да ти разкажа колко си красива.
По чистите листа на твойта кожа,
да изрисувам тъжното си име.
Да те целуна кротко.
И после пак да си отида.
***
Като пролетна трева си нежна.
Невинен цвят, от слънцето погален
разцъфва твоята усмивка...
В очите ти, очите ми се вглеждат.
Вятър
да беше моята ръка, по тебе да се плъзга,
да можех с дъх, без допир да те нарисувам...
Защото аз съм стон, защото съм въздишка
и мога да те нараня...А ти си толкова нежна.
***
Прекалено късно те срещнах...Прощавай!
Закъсня, вероятно трамвая.
Или аз бях някъде...спомени нямам.
Не искам да се завръщам към мъртвото време.
От въпроси се пръска сърцето.
А е толкова късно, за всичко е късно...
Ти си моят сън, сънуван...бленуван.
За какво да се будя?
И нека...Бъди утро, аз ще бъда залез.
И нека вали, аз-твоята есен.
И нека ни гледа мъдро небето,
защото само то ни разбира.
-------------------------------------------------
О себе:
Автор съм на няколко стихосбирки, от които единствено през 2006 година, благодарение на спонсори, успях да издам стихосбирката "Красиво е..."
След издаването на книгата ми, са завършени и готови за печат още 32 стихосбирки.
Очакват своят издател и сборниците с разкази "Ловци на хора", "Планината и дъжда", "Жалки хора" и "Шалчето на мама".
След няколкогодишна работа, успях да довърша романа си - "Да погледнеш утрото с омраза", роман, който ... очаква своите читатели. В момента пиша втория си роман.
Метки:
