Анатолий Косенко Ты идешь в цыганских юбках Ти нос
?ТЫ ИДЕШЬ В ЦЫГАНСКИХ ЮБКАХ”
Анатолий Косенко
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ НОСИШ ЦИГАНСКА ПОЛА
Циганска пола развяваш – пъстра, весела такава...
Утрото я украсява – слънце с нея заиграва...
Вятърът полата вее – с нея му е тъй приятно...
Дипли весели се реят – и изчезват безвъзвратно...
После мястото заема нова дипла мигновено...
Разпиляват се засмени дипли в цялата вселена...
А към мен полата буни две крачета тъй тревожно...
За мечтите няма думи – да се спреш е не-въз-мож-но...
Приближава се полата – дивна, весела такава...
Краски в утрото замята – слънце с нея се задява...
Над полата – блузка-чудо, стегнала гърдите жадно...
Всяка гръд – играчка луда, много време ще открадне...
А лицето ти се смее – от усмивки съм прободен...
Твоят смях ще ме залее – пролетен и пълноводен...
Приближаваш се накрая – дълго ти се възхищавам...
Ти си днес щастлива, зная – с щастие се заразявам...
Жар прегръдка и отново те целувам и притискам...
Туй е противоотрова (вярвай, друго аз не искам)...
Ласка ще те излекува – тя тъгата ще прекърши...
Устни и очи целувам – наказанието свърши...
Ти към мен притискаш тяло – попрепъваш се в полата...
Радост: моя си изцяло – чудо-незабравка свята...
В миг полата е свалена, вятърът крила прибира...
Сякаш цялата Вселена и замлъква, и замира...
А гърдите се притискат – във Вселената навлизат...
Две сърца любящи искат винаги да бъдат близо...
И в прегръдката е всичко – слънце с обич ни облива...
Ти си с весела поличка: слънчева и докачлива...
Блян наоколо бленува – щастието е самичко...
Всичко туй дали сънувам, или е наяве всичко...
И дали в копнежи диво аз прегръщах боговете...
Или слънцето красиво в нашата прегръдка свети...
Ударения
ТИ НОСИШ ЦИГАНСКА ПОЛА
ЦИганска полА развЯваш – пЪстра, вЕсела такАва...
Утрото я украсЯва – слЪнце с нЕя заигрАва...
ВЯтърът полАта вЕе – с нЕя му е тЪй приЯтно...
ДИпли вЕсели се рЕят – и изчЕзват безвъзврАтно...
ПОсле мЯстото заЕма нОва дИпла мигновЕно...
РазпилЯват се засмЕни дИпли в цЯлата вселЕна...
А към мЕн полАта бУни двЕ крачЕта тЪй тревОжно...
За мечтИте нЯма дУми – да се спрЕш е не-въз-мОж-но...
ПриближАва се полАта – дИвна, вЕсела такАва...
КрАски в Утрото замЯта – слЪнце с нЕя се задЯва...
Над полАта – блУзка-чУдо, стЕгнала гърдИте жАдно...
ВсЯка грЪд – игрАчка лУда, мнОго врЕме ште открАдне...
А лицЕто ти се смЕе – от усмИвки съм пробОден...
ТвОят смЯх ште ме залЕе – прОлетен и пълнОводен...
ПриближАваш се накрАя – дЪлго ти се възхиштАвам...
Ти си днЕс штастлИва, знАя – с штАстие се заразЯвам...
ЖАр прегрЪдка и отнОво те целУвам и притИскам...
ТУй е противоотрОва (вЯрвай, дрУго Аз не Искам)...
ЛАска ште те излекУва – тЯ тъгАта ште прекЪрши...
Устни и очИ целУвам – наказАнието свЪрши...
ТИ към мЕн притИскаш тЯло – попрепЪваш се в полАта...
РАдост: мОя си изцЯло – чУдо-незабрАвка свЯта...
В мИг полАта е свалЕна, вЯтърът крилА прибИра...
СЯкаш цЯлата ВселЕна и замлЪква, и замИра...
А гърдИте се притИскат – във ВселЕната навлИзат...
ДвЕ сърцА любЯшти Искат вИнаги да бЪдат блИзо...
И в прегрЪдката е всИчко – слЪнце с Обич ни облИва...
ТИ си с вЕсела полИчка: слЪнчева и докачлИва...
БлЯн наОколо бленУва – штАстието е самИчко...
ВсИчко тУй далИ сънУвам, или е наЯве всИчко...
И далИ в копнЕжи дИво Аз прегрЪштах боговЕте...
Или слЪнцето красИво в нАшата прегрЪдка свЕти...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Косенко
ТЫ ИДЕШЬ В ЦЫГАНСКИХ ЮБКАХ
Ты идешь в цыганских юбках – вся веселая такая…
Красят юбки лета утро – ими солнышко играет…
Развевает ветер юбки – и ему играть приятно…
Складки веселятся будто – исчезают безвозвратно…
Место каждой занимает складка новая мгновенно…
И несутся, трепыхая, складки юбок во Вселенной…
А под юбками несется мне навстречу пара ножек…
Мыслям и мечтам неймется – ожиданье не-воз-мож-но…
Приближаешься вся в юбках – вся веселая такая…
Красят летом юбки утро – ими солнышко играет…
А над ними чудо-блузка, что – в обтяжку – грудки сжала…
Грудка каждая – игрушка: столько времени украла…
И лицо твое смеется – ты ко мне спешишь сегодня…
Смех твой улицей несется – смеха всюду половодье...
Приближаешься, все ближе – я тобою восторгаюсь…
Ты счастливая, я вижу – тоже счастьем заряжаюсь…
Наконец-то, ты в объятьях – обнимаю, прижимаю…
Поцелуй – противоядье (я других, поверь, не знаю)…
Исцелит он от напасти – от тоски и ожиданья…
Зацелую в губы, глазки – завершилось наказанье…
Ты стоишь, ко мне прижалась – путаешься в своих юбках…
Счастлив я: ты мне досталась – моя чудо-незабудка…
Замирают твои юбки, и вокруг все замирает…
Вся Вселенная, как будто, замолкает, затихает…
Грудки в ней друг к другу жмутся – во Вселенной грудкам тесно…
Оба сердца отдаются – мысли ?поскорей быть вместе”…
И стоим, обняв друг в друга – солнцу нравимся мы оба…
Ты – моя подруга в юбках: солнечная недотрога…
Все вокруг остановилось – счастье замерло, застыло…
То ли это мне приснилось – то ли это все же было…
То ли шла ко мне Вселенной и со мною целовалась…
То ль под солнцем несравненным мы стоим вдвоем, обнялись…
http://www.stihi.ru/2012/05/19/10273
---------------
Анатолий Тимофеевич Косенко е роден в селище близо до Одеса. Израснал е в Крим. Завършил е Юридическия факултет на Московския държавен университет. Работил е в органите на прокуратурата на Руската федерация. От 1990 г. извършва консултантска и мениджърска дейност по големи инвестиционни проекти в десетки страни. Президент и вицепрезидент е на редица международни фирми и организации, реализиращи големи инженерни проекти. Пише поезия и проза.
Анатолий Косенко
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ НОСИШ ЦИГАНСКА ПОЛА
Циганска пола развяваш – пъстра, весела такава...
Утрото я украсява – слънце с нея заиграва...
Вятърът полата вее – с нея му е тъй приятно...
Дипли весели се реят – и изчезват безвъзвратно...
После мястото заема нова дипла мигновено...
Разпиляват се засмени дипли в цялата вселена...
А към мен полата буни две крачета тъй тревожно...
За мечтите няма думи – да се спреш е не-въз-мож-но...
Приближава се полата – дивна, весела такава...
Краски в утрото замята – слънце с нея се задява...
Над полата – блузка-чудо, стегнала гърдите жадно...
Всяка гръд – играчка луда, много време ще открадне...
А лицето ти се смее – от усмивки съм прободен...
Твоят смях ще ме залее – пролетен и пълноводен...
Приближаваш се накрая – дълго ти се възхищавам...
Ти си днес щастлива, зная – с щастие се заразявам...
Жар прегръдка и отново те целувам и притискам...
Туй е противоотрова (вярвай, друго аз не искам)...
Ласка ще те излекува – тя тъгата ще прекърши...
Устни и очи целувам – наказанието свърши...
Ти към мен притискаш тяло – попрепъваш се в полата...
Радост: моя си изцяло – чудо-незабравка свята...
В миг полата е свалена, вятърът крила прибира...
Сякаш цялата Вселена и замлъква, и замира...
А гърдите се притискат – във Вселената навлизат...
Две сърца любящи искат винаги да бъдат близо...
И в прегръдката е всичко – слънце с обич ни облива...
Ти си с весела поличка: слънчева и докачлива...
Блян наоколо бленува – щастието е самичко...
Всичко туй дали сънувам, или е наяве всичко...
И дали в копнежи диво аз прегръщах боговете...
Или слънцето красиво в нашата прегръдка свети...
Ударения
ТИ НОСИШ ЦИГАНСКА ПОЛА
ЦИганска полА развЯваш – пЪстра, вЕсела такАва...
Утрото я украсЯва – слЪнце с нЕя заигрАва...
ВЯтърът полАта вЕе – с нЕя му е тЪй приЯтно...
ДИпли вЕсели се рЕят – и изчЕзват безвъзврАтно...
ПОсле мЯстото заЕма нОва дИпла мигновЕно...
РазпилЯват се засмЕни дИпли в цЯлата вселЕна...
А към мЕн полАта бУни двЕ крачЕта тЪй тревОжно...
За мечтИте нЯма дУми – да се спрЕш е не-въз-мОж-но...
ПриближАва се полАта – дИвна, вЕсела такАва...
КрАски в Утрото замЯта – слЪнце с нЕя се задЯва...
Над полАта – блУзка-чУдо, стЕгнала гърдИте жАдно...
ВсЯка грЪд – игрАчка лУда, мнОго врЕме ште открАдне...
А лицЕто ти се смЕе – от усмИвки съм пробОден...
ТвОят смЯх ште ме залЕе – прОлетен и пълнОводен...
ПриближАваш се накрАя – дЪлго ти се възхиштАвам...
Ти си днЕс штастлИва, знАя – с штАстие се заразЯвам...
ЖАр прегрЪдка и отнОво те целУвам и притИскам...
ТУй е противоотрОва (вЯрвай, дрУго Аз не Искам)...
ЛАска ште те излекУва – тЯ тъгАта ште прекЪрши...
Устни и очИ целУвам – наказАнието свЪрши...
ТИ към мЕн притИскаш тЯло – попрепЪваш се в полАта...
РАдост: мОя си изцЯло – чУдо-незабрАвка свЯта...
В мИг полАта е свалЕна, вЯтърът крилА прибИра...
СЯкаш цЯлата ВселЕна и замлЪква, и замИра...
А гърдИте се притИскат – във ВселЕната навлИзат...
ДвЕ сърцА любЯшти Искат вИнаги да бЪдат блИзо...
И в прегрЪдката е всИчко – слЪнце с Обич ни облИва...
ТИ си с вЕсела полИчка: слЪнчева и докачлИва...
БлЯн наОколо бленУва – штАстието е самИчко...
ВсИчко тУй далИ сънУвам, или е наЯве всИчко...
И далИ в копнЕжи дИво Аз прегрЪштах боговЕте...
Или слЪнцето красИво в нАшата прегрЪдка свЕти...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Косенко
ТЫ ИДЕШЬ В ЦЫГАНСКИХ ЮБКАХ
Ты идешь в цыганских юбках – вся веселая такая…
Красят юбки лета утро – ими солнышко играет…
Развевает ветер юбки – и ему играть приятно…
Складки веселятся будто – исчезают безвозвратно…
Место каждой занимает складка новая мгновенно…
И несутся, трепыхая, складки юбок во Вселенной…
А под юбками несется мне навстречу пара ножек…
Мыслям и мечтам неймется – ожиданье не-воз-мож-но…
Приближаешься вся в юбках – вся веселая такая…
Красят летом юбки утро – ими солнышко играет…
А над ними чудо-блузка, что – в обтяжку – грудки сжала…
Грудка каждая – игрушка: столько времени украла…
И лицо твое смеется – ты ко мне спешишь сегодня…
Смех твой улицей несется – смеха всюду половодье...
Приближаешься, все ближе – я тобою восторгаюсь…
Ты счастливая, я вижу – тоже счастьем заряжаюсь…
Наконец-то, ты в объятьях – обнимаю, прижимаю…
Поцелуй – противоядье (я других, поверь, не знаю)…
Исцелит он от напасти – от тоски и ожиданья…
Зацелую в губы, глазки – завершилось наказанье…
Ты стоишь, ко мне прижалась – путаешься в своих юбках…
Счастлив я: ты мне досталась – моя чудо-незабудка…
Замирают твои юбки, и вокруг все замирает…
Вся Вселенная, как будто, замолкает, затихает…
Грудки в ней друг к другу жмутся – во Вселенной грудкам тесно…
Оба сердца отдаются – мысли ?поскорей быть вместе”…
И стоим, обняв друг в друга – солнцу нравимся мы оба…
Ты – моя подруга в юбках: солнечная недотрога…
Все вокруг остановилось – счастье замерло, застыло…
То ли это мне приснилось – то ли это все же было…
То ли шла ко мне Вселенной и со мною целовалась…
То ль под солнцем несравненным мы стоим вдвоем, обнялись…
http://www.stihi.ru/2012/05/19/10273
---------------
Анатолий Тимофеевич Косенко е роден в селище близо до Одеса. Израснал е в Крим. Завършил е Юридическия факултет на Московския държавен университет. Работил е в органите на прокуратурата на Руската федерация. От 1990 г. извършва консултантска и мениджърска дейност по големи инвестиционни проекти в десетки страни. Президент и вицепрезидент е на редица международни фирми и организации, реализиращи големи инженерни проекти. Пише поезия и проза.
Метки:
