Прощёное воскресенье

Йорданка Господинова
Вольный перевод с болгарского
Алексей Селичкин


ПРОШКА

Прощаваме... Защо ли там, в душата
е някак малко тъжно от това?
В съня ти аз се приютявам, мамо,
за прошка, и с наведена глава…

Не се събуждай, тъкмо си заспала...
Аз мъничко при теб ще поседя,
ще те докосна по косата бяла -
при теб се върна твойта дъщеря...

Прости ми, че животът ми препусна.
Виновна съм - отново закъснях.
За прошка даже време не намирам,
но днес за малко някак си успях.

Църковните камбани бият в мрака,
във въздуха ухае на тамян,
а ти се радваш... Днес се върнах, мамо,
любимата ти, лоша дъщеря…


ПРОЩЁНОЕ ВОСКРЕСЕНЬЕ

Прости... и где-то там, в душе,
с щемящей жалостью и грустью
во снах прощения прошу
у мамы, милой, доброй мамы.

Ты спишь. И сон твой неземной
совсем недолго потревожу.
Коснусь твоих седых волос
уставшей взрослою рукою.

Прости, в заботах и в пути,
к тебе опаздывала часто.
Старалась, да не всё сбылось-
мешали горести и страсти.

Духовный мрак колокола
разбили... Дух святой и ладан...
Я в этом храме дочь твоя.
Ты слышишь, мама? Я - вернулась.


Метки:
Предыдущий: I remember the Russian thing
Следующий: Друзья уходят