Извън зона на достъп

Превод от руски на български език Росица бухова

Лицето ти си спомням, но с размити черти...
Като смесени бои в палитра на цветен листопад.
Закривам очи и прииждат черните вълни.
Тъмно навеки не ще освети ни свещ, ни лампа.

И образът ти плува в пелена, като нощен кораб
държи ме будна, залутана в желания и мисли.
Минали години - изцеляващи сърцето ми хора,
отстъпват в мрака с мост между нас увиснали.

Пометен живот, страни и различни въжделения...
извън зона на достъпа сме...пешки на съдба...адресанти...
пак парят душите ни в удивителните си мечтания.
Но нищо не отмина... Само времето сумира дати.

Ние - комети, летящи далече в паралелни светове
като отломки падаме долу в рядък час на звездопада...

Тихо е. Нощ. Аз с теб общувам в родените стихове.
И не гасне свещта...И гори до разсъмване лампата...

Вне зоны доступа...

Яков Баст

Я лицо вспоминаю твоё, но размыты черты…
Будто краски смешали в палитре цветов листопада.
Закрываю глаза и приходит волна черноты.
Эту темень вовек не пробьют ни свеча, ни лампада…

И твой образ плывёт в пелене, словно парус в ночи.
Будоражит меня, перепутав желанья и мысли.
И прошедшие годы – лечившие сердце врачи,
Отступают во мрак и мостом между нами зависли…

Разметало по жизни, по странам, по разным мечтам…
И вне зоны мы доступа…Пешки судьбы…Адресаты…
Вновь парят наши души в своих удивительных снах.
Но ничто не прошло…Только время суммирует даты.

Мы – кометы, летящие вдаль в параллельных мирах
И осколками падаем вниз в редкий час звездопада…

Тихо. Ночь. Я с тобою общаюсь в рождённых стихах.
И не гаснет свеча…И горит до рассвета лампада…