A una Rosa - Sor Juana In s de la Cruz
A una Rosa
Sor Juana In;s de la Cruz
En que da moral censura a una rosa,
y en ella a sus semejantes
Rosa divina que en gentil cultura
eres, con tu fragante sutileza,
magisterio purp;reo en la belleza,
ense;anza nevada a la hermosura.
Amago de la humana arquitectura,
ejemplo de la vana gentileza,
en cuyo ser uni; naturaleza
la cuna alegre y triste sepultura.
;Cu;n altiva en tu pompa, presumida,
soberbia, el riesgo de morir desde;as,
y luego desmayada y encogida
de tu caduco ser das mustias se;as,
con que con docta muerte y necia vida,
viviendo enga;as y muriendo ense;as!
***************
На една роза
Сестра Хуана Инес де ла Крус
превод: Красимир Тенев
Давайки нравствено порицание
на розата и на нейните подобия.
Божествен сорт си, роза, тъй красива,
с изтънчен аромат и пурпур свеж,
дори под булото на тънък скреж,
ти пак на съвършенството си символ.
Отплата за изкуство често биваш,
ведно ти е съдбата да сбереш
начало с край, надгробна гмеж
с надлюлчената песничка щастлива.
Цъфтиш надменно, толкова си горда
и мислиш че на смърт си неподвластна…
Презряна, болна, ще повехнеш скоро
с черти на тленност в тягостна гримаса.
Живя в лъжовна радост, сласт и горест,
поука мъдра даде чрез смъртта си.
Sor Juana In;s de la Cruz
En que da moral censura a una rosa,
y en ella a sus semejantes
Rosa divina que en gentil cultura
eres, con tu fragante sutileza,
magisterio purp;reo en la belleza,
ense;anza nevada a la hermosura.
Amago de la humana arquitectura,
ejemplo de la vana gentileza,
en cuyo ser uni; naturaleza
la cuna alegre y triste sepultura.
;Cu;n altiva en tu pompa, presumida,
soberbia, el riesgo de morir desde;as,
y luego desmayada y encogida
de tu caduco ser das mustias se;as,
con que con docta muerte y necia vida,
viviendo enga;as y muriendo ense;as!
***************
На една роза
Сестра Хуана Инес де ла Крус
превод: Красимир Тенев
Давайки нравствено порицание
на розата и на нейните подобия.
Божествен сорт си, роза, тъй красива,
с изтънчен аромат и пурпур свеж,
дори под булото на тънък скреж,
ти пак на съвършенството си символ.
Отплата за изкуство често биваш,
ведно ти е съдбата да сбереш
начало с край, надгробна гмеж
с надлюлчената песничка щастлива.
Цъфтиш надменно, толкова си горда
и мислиш че на смърт си неподвластна…
Презряна, болна, ще повехнеш скоро
с черти на тленност в тягостна гримаса.
Живя в лъжовна радост, сласт и горест,
поука мъдра даде чрез смъртта си.
Метки: