Сергей Есенин - Черемуха
Сергей Есенин
Черемуха
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Черешата
Черешата ухаеща
разцъфна с пролетта
и вейките златеещи
накъдри нежно тя.
Росата блика медена,
в кората й сълзи,
под нея тъй зелено е,
сияе и сребри.
А там, где сняг стопява се
сред корени в трева,
забързва, устремява се
сребрист поток вода.
Черешата ухаеща,
разпуснала коси,
зелена и сияеща
на слънцето блести.
Шуми вълната в ручея,
с води да я облей,
промъква се да чуе тя,
как песнички й пей.
ЧерЕшата
ЧерЕшата ухАеща
разцЪфна с пролеттА
и вЕйките златЕещи
накЪдри нЕжно тЯ.
РосАта блИка мЕдена,
в корАта й сълзИ,
под нЕя тЪй зелЕно е,
сиЯе и сребрИ.
А тАм, где снЯг стопЯва се
сред кОрени в тревА,
забЪрзва, устремЯва се
сребрИст потОк водА.
ЧерЕшата ухАеща,
разпУснала косИ,
зелЕна и сиЯеща
на слЪнцето блестИ.
ШумИ вълнАта в рУчея,
с водИ да я облЕй,
промЪква се да чУе тя,
как пЕснички й пЕй.
Черемуха
Черемуха душистая
С весною расцвела
И ветки золотистые,
Что кудри, завила.
Кругом роса медвяная
Сползает по коре,
Под нею зелень пряная
Сияет в серебре.
А рядом, у проталинки,
В траве, между корней,
Бежит, струится маленький
Серебряный ручей.
Черемуха душистая
Развесившись, стоит,
А зелень золотистая
На солнышке горит.
Ручей волной гремучею
Все ветки обдает
И вкрадчиво под кручею
Ей песенки поет.
1915
Черемуха
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Черешата
Черешата ухаеща
разцъфна с пролетта
и вейките златеещи
накъдри нежно тя.
Росата блика медена,
в кората й сълзи,
под нея тъй зелено е,
сияе и сребри.
А там, где сняг стопява се
сред корени в трева,
забързва, устремява се
сребрист поток вода.
Черешата ухаеща,
разпуснала коси,
зелена и сияеща
на слънцето блести.
Шуми вълната в ручея,
с води да я облей,
промъква се да чуе тя,
как песнички й пей.
ЧерЕшата
ЧерЕшата ухАеща
разцЪфна с пролеттА
и вЕйките златЕещи
накЪдри нЕжно тЯ.
РосАта блИка мЕдена,
в корАта й сълзИ,
под нЕя тЪй зелЕно е,
сиЯе и сребрИ.
А тАм, где снЯг стопЯва се
сред кОрени в тревА,
забЪрзва, устремЯва се
сребрИст потОк водА.
ЧерЕшата ухАеща,
разпУснала косИ,
зелЕна и сиЯеща
на слЪнцето блестИ.
ШумИ вълнАта в рУчея,
с водИ да я облЕй,
промЪква се да чУе тя,
как пЕснички й пЕй.
Черемуха
Черемуха душистая
С весною расцвела
И ветки золотистые,
Что кудри, завила.
Кругом роса медвяная
Сползает по коре,
Под нею зелень пряная
Сияет в серебре.
А рядом, у проталинки,
В траве, между корней,
Бежит, струится маленький
Серебряный ручей.
Черемуха душистая
Развесившись, стоит,
А зелень золотистая
На солнышке горит.
Ручей волной гремучею
Все ветки обдает
И вкрадчиво под кручею
Ей песенки поет.
1915
Метки: