Сергей Есенин - Колокол дремавший

Сергей Есенин
***Колокол дремавший
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Дремеща камбана
звънна в утринта,
над земята сънна
слънце затрептя.

Удари се носят
в синьото небе,
чуват се в гората
звънки гласове.

Скри се зад реката
бялата луна,
шумно се затича
буйната вълна.

Долината тиха
гони своя сън,
някъде из пътя
стихва този звън.
1914
Превод: 2012 г.

***
ДрЕмеща камбАна
звЪнна в утринтА,
над земЯта сЪнна
слЪнце затрептЯ.

Удари се нОсят
в сИньото небЕ,
чУват се в горАта
звЪнки гласовЕ.

СкрИ се зад рекАта
бЯлата лунА,
шУмно се затИча
бУйната вълнА.

ДолинАта тИха
гОни свОя сЪн,
нЯкъде из пЪтя
стИхва тОзи звЪн.

***

Колокол дремавший
Разбудил поля,
Улыбнулась солнцу
Сонная земля.

Понеслись удары
К синим небесам,
Звонко раздается
Голос по лесам.

Скрылась за рекою
Белая луна,
Звонко побежала
Резвая волна.

Тихая долина
Отгоняет сон,
Где-то за дорогой
Замирает звон.

1914

Метки:
Предыдущий: H. Heine. Die Heimkehr 61
Следующий: Фридрих Хауг 1761-1829. Небеса и ад