Олег Глечиков - Ето было но... давно
На стихи Вадима Константинова -
http://www.stihi.ru/2014/07/13/4344
Это было, было..., но давно.
Он влезал на крышу голубятни,
И шестом размахивал с рубашкой.
Голуби взлетали к облакам.
Счастье било в голову вином,
Небо - как раскрытые объятия!
И душа взлетала в небо пташкой,
Словно голубь, кувыркалась там!
Разве можно позабыть про всё,
Позабыть друзей своих мальчишек?
Свист разбойный будоражил двор,
И коты бросались от рогаток...
Где ты, детство, милое, моё?
Где вы делись голубятни, крыши?
Свист услышав, поднимал он взор,
В небе птиц искал подслеповато...
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
БИЛО Е ТО... НО ТЪЙ ОТДАВНА
Било е то, било, но тъй отдавна.
На покрива качи се при гълъбите.
И шести път си той размаха ризата,
и излетяха гълъбите в облака.
Пияна бе главата му от щастие,
небе – като разтворени обятия!
Душата птича излетя в небето
и като гълъб се преметна там.
Нима възможно е да се забрави -
приятелите, нашите момчета?
Пищи тревожно дворът ни разбунен
и от прашките ни, котките побягват.
Къде си ти, о, детство мое мило?
Къде сте вие гълъбови покриви?
Чул свистене, вдига той очи
и птици търси той да забележи.
http://www.stihi.ru/2014/07/13/4344
Это было, было..., но давно.
Он влезал на крышу голубятни,
И шестом размахивал с рубашкой.
Голуби взлетали к облакам.
Счастье било в голову вином,
Небо - как раскрытые объятия!
И душа взлетала в небо пташкой,
Словно голубь, кувыркалась там!
Разве можно позабыть про всё,
Позабыть друзей своих мальчишек?
Свист разбойный будоражил двор,
И коты бросались от рогаток...
Где ты, детство, милое, моё?
Где вы делись голубятни, крыши?
Свист услышав, поднимал он взор,
В небе птиц искал подслеповато...
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
БИЛО Е ТО... НО ТЪЙ ОТДАВНА
Било е то, било, но тъй отдавна.
На покрива качи се при гълъбите.
И шести път си той размаха ризата,
и излетяха гълъбите в облака.
Пияна бе главата му от щастие,
небе – като разтворени обятия!
Душата птича излетя в небето
и като гълъб се преметна там.
Нима възможно е да се забрави -
приятелите, нашите момчета?
Пищи тревожно дворът ни разбунен
и от прашките ни, котките побягват.
Къде си ти, о, детство мое мило?
Къде сте вие гълъбови покриви?
Чул свистене, вдига той очи
и птици търси той да забележи.
Метки: