Никола Вапцаров. Зоря
Николв Вапцаров
ЗОРЯ НАД М?СТОМ ВЖЕ ЗЛ?ТА...
Переклад з болгарсько? Любов? Цай
Зоря над м?стом вже зл?та.
Сирени рев
пом?ж дерев –
? пустота...
Це все – лише якась хвилина,
н?, не хвилина,
то ? мить.
А пот?м знову галас зичний.
День променем ясним сп?шить,
отару ноч? вим?та.
Зоря
над м?стом вже зл?та...
Зл?та ? сон з тво?х очей
в цю мить.
Летить
сирени голос,
натужний, змучений, хрипкий.
? день у хату суне кволо
через затьмарен? шибки.
Тв?й посм?х мимовол? лине
до св?тла, що навкруг бринить,
що так потужно й безупинно
у кронах гом?нких шумить.
Ти йдеш. Але куди?
Не зна?ш.
На цей завод тв?й шлях лежить,
йому в?ддав ти все на св?т?,
сво?? дол? кожну мить.
В?д крутня чути прохолоду, –
вона при?мно обдима,
? звуть сирени до заводу,
упину ?м, гучним, нема.
То що? Завалено усюди:
закритих брам жура гн?тить...
Протест собою повнить груди
?, як вулкан страшний, димить.
Ти недоладн?сть в?дчува?ш,
що в св?т? д??ться жорстк?м,
?, наче вовк, прямцем ступа?ш
упертим кроком. Поза тим
ти чу?ш, як росте, як зр??,
руками м?сто огорта
бунтарський дух. ? розум??ш:
–Зоря над св?том вже зл?та.
Ориг?нал:
Никола Вапцаров
ЗОРА.СЪБУЖДА СЕ ГРАДА...
Зора. Събужда се града.
Сиренен вой.
След туй покой
и пустота…
Това е може би минута,
о, не минута,
то е миг.
И после пак отново тътен.
Денят разгонва с слънчев щик
стадата черни на нощта.
Зора.
Събужда се града…
Събуждаш се тогаз и ти
от своя сън.
Отвън —
сирените надуват
прегракналите си гърла.
Денят във стаята нахлува
през помътените стъкла.
И ти неволно се усмихваш
на тази бодра светлина,
която тъй упорно плиска,
шуми в зелените листа.
И тръгваш. Накъде?
Не знаеш.
Вървиш към непознат завод,
защото там остави всичко,
остави целия живот.
Ти чувстваш — още маховика
облъхва те с приятен хлад,
сирените — те тебе викат,
те непрестанно те зоват.
Но где? На — пътя е заприщен:
навред затворени врати…
В гърдите ти, като в огнище,
като в вулкан, протест дими.
Разбираш цялата нелепост
на този див, объркан свят
и тръгваш като вълк напреко
със твърди стъпки. А зад теб
ти чувстваш здраво как напира,
обгръща със ръце града
метежен порив. И разбираш:
— Зора. Събужда се света.
Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, ?Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова
ЗОРЯ НАД М?СТОМ ВЖЕ ЗЛ?ТА...
Переклад з болгарсько? Любов? Цай
Зоря над м?стом вже зл?та.
Сирени рев
пом?ж дерев –
? пустота...
Це все – лише якась хвилина,
н?, не хвилина,
то ? мить.
А пот?м знову галас зичний.
День променем ясним сп?шить,
отару ноч? вим?та.
Зоря
над м?стом вже зл?та...
Зл?та ? сон з тво?х очей
в цю мить.
Летить
сирени голос,
натужний, змучений, хрипкий.
? день у хату суне кволо
через затьмарен? шибки.
Тв?й посм?х мимовол? лине
до св?тла, що навкруг бринить,
що так потужно й безупинно
у кронах гом?нких шумить.
Ти йдеш. Але куди?
Не зна?ш.
На цей завод тв?й шлях лежить,
йому в?ддав ти все на св?т?,
сво?? дол? кожну мить.
В?д крутня чути прохолоду, –
вона при?мно обдима,
? звуть сирени до заводу,
упину ?м, гучним, нема.
То що? Завалено усюди:
закритих брам жура гн?тить...
Протест собою повнить груди
?, як вулкан страшний, димить.
Ти недоладн?сть в?дчува?ш,
що в св?т? д??ться жорстк?м,
?, наче вовк, прямцем ступа?ш
упертим кроком. Поза тим
ти чу?ш, як росте, як зр??,
руками м?сто огорта
бунтарський дух. ? розум??ш:
–Зоря над св?том вже зл?та.
Ориг?нал:
Никола Вапцаров
ЗОРА.СЪБУЖДА СЕ ГРАДА...
Зора. Събужда се града.
Сиренен вой.
След туй покой
и пустота…
Това е може би минута,
о, не минута,
то е миг.
И после пак отново тътен.
Денят разгонва с слънчев щик
стадата черни на нощта.
Зора.
Събужда се града…
Събуждаш се тогаз и ти
от своя сън.
Отвън —
сирените надуват
прегракналите си гърла.
Денят във стаята нахлува
през помътените стъкла.
И ти неволно се усмихваш
на тази бодра светлина,
която тъй упорно плиска,
шуми в зелените листа.
И тръгваш. Накъде?
Не знаеш.
Вървиш към непознат завод,
защото там остави всичко,
остави целия живот.
Ти чувстваш — още маховика
облъхва те с приятен хлад,
сирените — те тебе викат,
те непрестанно те зоват.
Но где? На — пътя е заприщен:
навред затворени врати…
В гърдите ти, като в огнище,
като в вулкан, протест дими.
Разбираш цялата нелепост
на този див, объркан свят
и тръгваш като вълк напреко
със твърди стъпки. А зад теб
ти чувстваш здраво как напира,
обгръща със ръце града
метежен порив. И разбираш:
— Зора. Събужда се света.
Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, ?Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова
Метки:
