Мне снился дождь

Йорданка Господинова
Вольный перевод
Алексей Селичкин

ЖЕЛАНИЕ

Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,

като дрипи нахлузва тези бягащи вечери…
И вали като спомен във мойте очи.
А до вчера бе друг…В луда обич обречен,
се взривяваше дръзко под сатен от звезди.

И осъмваше буден след откраднати нощи,
все по -влюбен след лудия танц под дъжда,
и рисуваше изгреви след задъхани срещи…
Как със теб го изгубихме?...И къде е сега?

Може би, там, на плажа, той се люби с морето?
Може би, още чака, като рошав хлапак,
да се върнем с едно още парещо лято,
там, където оставихме нашия бряг…

Този свят се разпада. А навярно със него
всеки ден си отива по нещо от нас?...
А така ми се иска път към теб да намеря.
Потърси ме…Аз още сънувам дъжда


МНЕ СНИЛСЯ ДОЖДЬ


Ты помнишь проливной холодный дождь, -
как молнии изломанной стрела
пронзила наши грешные тела
земная и томительная дрожь?

И как докучлив был рассвета час:
он крал у нас и дождь, и нашу ночь,
когда не в силах чувство превозмочь...
Ты помнишь страсть моих горящих глаз?..

...Дни канули... Песчаный берег пуст,
глаза мои светлы, как моря даль:
морской волной омыты боль и грусть,
и волны унесли мою печаль.
Мне снился дождь...