Эпитафия Красимир Георгиев Епитафия

И буянят, дивны маки,
разухабливает дождь.
На перроне ждет и мокнет
Полу мальчик, полу муж.

Семафором опустился
цвет на небывалый страх.
Боязливо губы впились
в пол запретный полу грех.

Колобродили все рельсы,
в этот солнечный туман,
расписание тех версий –
полу-память, пол дурман.

Пролетит экспрессом счастье
как на гиперзвуке гром,
а в запасе, место настежь -
полуправда, полусон.

Полу дьявол диких маков
на обманчивой пыльце.
На перроне ждал и плакал
полу старец в мудреце.

Но, доверчив, склюнет голубь
у подножья жизни плод:
тот обычный самый желудь -
полу счастье, полу скорбь.


Красимир Георгиев
ЕПИТАФИЯ

Избуяват диви макове
под избухналия дъжд.
На перона чакам влака –
полуюноша, полумъж.

От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.

Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят –
полуспомен, полумечта.

Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.

Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам влака –
полустарец, полумъдрец.

Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди –
полущастие, полускръб.

http://www.stihi.ru/2011/05/07/7337