Александр Радищев Ты хочешь знать кто я Ти питаш к

?ТЫ ХОЧЕШЬ ЗНАТЬ: КТО Я...”
Александр Николаевич Радищев (1749-1802 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТИ ПИТАШ: КОЙ СЪМ АЗ

Ти питаш: Кой съм аз? Какво съм? Где отивам?
Аз този, който бях, ще бъда в моя век.
Не съм дърво, ни скот, ни роб, а съм човек!
И път прокарвам там, където дири диви
зоват смелчаци бързи в разкази и в стих,
а в нежните сърца с копнежи страх творих –
в затвор в Илимск отивам.


Ударения
ТИ ПИТАШ: КОЙ СЪМ АЗ

Ти пИташ: КОй съм Аз? КаквО съм? ГдЕ отИвам?
Аз тОзи, кОйто бЯх, ште бЪда в мОя вЕк.
Не сЪм дървО, ни скОт, ни рОб, а сЪм човЕк!
И пЪт прокАрвам тАм, къдЕто дИри дИви
зовАт смелчАци бЪрзи в рАзкази и в стИх,
а в нЕжните сърцА с копнЕжи стрАх творИх –
в затвОр в ИлИмск отИвам.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Радищев
ТЫ ХОЧЕШЬ ЗНАТЬ: КТО Я...

Ты хочешь знать: кто я? что я? куда я еду?
Я тот же, что и был и буду весь мой век.
Не скот, не дерево, не раб, но человек!
Дорогу проложить, где не бывало следу,
Для борзых смельчаков и в прозе и в стихах,
Чувствительным сердцам и истине я в страх
В острог Илимский еду.




---------------
Руският поет, писател и мислител Александър Радишчев (Александр Николаевич Радищев) е роден на 20/31 август 1749 г. в с. Верхно Аблязово, Саратовска губерния. Учи в Пажеския корпус в Петербург, завършва право в Лайпцигския университет. Работи като титулярен съветник в Сената на Петербург, в щаба на командващия, в Колегията по търговия и промишленост и като директор на петербургската митница. Член е на Комисията по съставяне на закони при Александър I. Автор е на забележителната ода ?Вольность” (1783 г.), на повестта ?Житие Ф. В. Ушакова” (1789 г.), на трактата ?О человеке, его смертности и бессмертии” и на много философски сочинения като ?Офицерские упражнения” и ?Дневник одной недели”. В програмната си творба ?Путешествие из Петербурга в Москву” (1790 г.) Радишчев развива широк кръг идеи в духа на руското Просвещение, изобразява правдиво и със съчувствие живота на народа, бичува самодържавието и крепостничеството. Книгата е конфискувана от властите и до 1905 г. се разпространява нелегално в ръкописи. През 1790 г. Радишчев е изпратен на каторга в Сибир. След изтърпяването на наказанието, през 1797 г. работи по подготовката на проект за конституция, подготвя проект за юридически реформи в Русия и отново се бори за отмяна на крепостните права. Умира на 12/24 септември 1802 г. в Санкт Петербург, заплашен от нови репресии.
---------------


* (экспромт: Виктор Ратьковский)

Такой культурный человек, а хуже Пугачёва,
тот выпьет, соберёт окрест, а это пишет,
что ни книга – оскорбленье трона.
Того Суворова пошли – побьёт,
а этот в каждый дом своей строкой придёт.
Куды опять его везут? В острог?
Черкните коменданту, чтоб помог.
Пусть вспомнит про Потёмкина дела,
а то так выпорют, в чём мама родила.