Светит нам далекий млечный путь...

Светит нам далёкий Млечный Путь...
то не звёзды - души светят, может.
Час пробьёт - и мы когда-нибудь
ощутим полёта радость тоже...

Ночь пройдёт, лишь с проблесками дня,
страхи и тревоги отпуская,
ты уснёшь, и в белых простынях
засыпая, взглядом приласкаешь...

...


В светлината на Млечния Път
не звезди, а душите ни светят.
И навярно дошъл е часът
радост в полета пак да усетим…

Над съня ти ще бдя тази нощ
страхове и беди да забравиш,
а на утрото в белия кош
ще заспя...И с очи ще ме галиш.