Сезоны
по мотивам Йорданки Гецовой
( Болгария)
Да сбудется моя весна,
Дрожащие целуя ветви,
И песням будет не до сна,
Надежды крылья,южный ветер!
Луна посветит за холмом,
В глаза свет хлынет с небосвода-
Согреет ночь своим теплом,
Фиалки с лунной позолотой.
И рассмеются все цветы,
Вновь южный бриз шлёт ароматы,
Ладони в каплях красоты,
А лето жемчугом богато....
В блестящей отразив слезе,
Под веками приют нашедшей,-
Секрет на полпути к судьбе,
Благословляя день прошедший.
Но с Богом, за окном гроза,
Бездомный ливень вихри крутит,
До дна испить , горчит слеза,
Но где-то впереди есть чудо.
художник:Даффи Шеридан
Сезони
Да се сбъдна, над мен пролетта
клони тръпнещи нежно целува.
Вятър южен с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.
Ще изгрея, когато нощта
прекатури зад хълма луната:
пурпур син върху златна черта -
вливам в твойте очи светлината
и се вливам в смеха на вълн;та,
дето трие следите ти с длани -
златно-пясъчна, бронзово-лятна -
бризът диша със мойто ухание.
Отрази ме в блестяща сълза,
приютена под клепки издайни,
преглътни ме до дъно - горчат,
по средата делените тайни!
Но за"Сбогом!" - от снощи пиян
и бездомен проплаква капчукът.
За утеха какво да му дам? –
жълти спомени - тъжни поуки…
( Болгария)
Да сбудется моя весна,
Дрожащие целуя ветви,
И песням будет не до сна,
Надежды крылья,южный ветер!
Луна посветит за холмом,
В глаза свет хлынет с небосвода-
Согреет ночь своим теплом,
Фиалки с лунной позолотой.
И рассмеются все цветы,
Вновь южный бриз шлёт ароматы,
Ладони в каплях красоты,
А лето жемчугом богато....
В блестящей отразив слезе,
Под веками приют нашедшей,-
Секрет на полпути к судьбе,
Благословляя день прошедший.
Но с Богом, за окном гроза,
Бездомный ливень вихри крутит,
До дна испить , горчит слеза,
Но где-то впереди есть чудо.
художник:Даффи Шеридан
Сезони
Да се сбъдна, над мен пролетта
клони тръпнещи нежно целува.
Вятър южен с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.
Ще изгрея, когато нощта
прекатури зад хълма луната:
пурпур син върху златна черта -
вливам в твойте очи светлината
и се вливам в смеха на вълн;та,
дето трие следите ти с длани -
златно-пясъчна, бронзово-лятна -
бризът диша със мойто ухание.
Отрази ме в блестяща сълза,
приютена под клепки издайни,
преглътни ме до дъно - горчат,
по средата делените тайни!
Но за"Сбогом!" - от снощи пиян
и бездомен проплаква капчукът.
За утеха какво да му дам? –
жълти спомени - тъжни поуки…
Метки: