Александр Блок - Пушкинскому дому

Александр Блок
Пушкинскому дому

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


НА ПУШКИНСКИЯ ДОМ*

Името - Домът на Пушкин,
в Академията тук!
Звук познат и благозвучен,
за сърцето силен звук!

Звън е той на ледохода
на река в тържествен ден,
разговор на парахода
с параход отдалечен,

той е - древен Сфинск и гледа
бавните вълни следи,
бронзовият конник светъл,
как на кон ще полети.

И, потънали в тъгите
над потайната Нева,
ние черен ден открихме
в нощ тъй бяла, огнева.

Ярък хоризонт видяхме,
как реката ни откри!
Но не тези дни зовяхме,
бъдещ век зовяхме ний.

Дни преминахме гнетящи
с кратковременна лъжа,
в бъдещето взряни бяхме,
в синьо-розова мъгла.

Пушкин! Свободата мила
ний възпяхме след това!
Дай ръка във дни усилни,
помогни ни за борба!

Че от твойте сладки звуци
вдъхновявахме се ний!
Пушкин, оттогаз се учим
с твойта радост да вървим!

Затова така познат си,
роден за сърцето звук,
и Домът на Пушкин знак е,
в Академията тук.

Затова, в нощта, когато
в тъмнината аз вървя,
на площада бял с Сената
спирам да се поклоня.

5 февруари 1921
Превод: 10.09.2019 г., 10:25 ч., София
------
*Второ название на Института за Руска литература при Руската академия на науките в Санкт-Петербург.

------------------------------

Името - ДомЪт на ПУшкин,
в АкадЕмията тУк!
ЗвУк познАт и благозвУчен,
за сърцЕто сИлен звУк!

ЗвЪн е тОй на ледохОда
на рекА в тържЕствен дЕн,
рАзговор на парахОда
с парахОд отдалечЕн,

той е - дрЕвен СфИнск и глЕда
бАвните вълнИ следИ,
брОнзовият кОнник свЕтъл,
как на кОн ще полетИ.

И, потЪнали в тъгИте
над потАйната НевА,
нИе чЕрен дЕн открИхме
в нОщ тъй бЯла, огневА.

Ярък хоризОнт видЯхме,
кАк рекАта ни открИ!
Но не тЕзи днИ зовЯхме,
бЪдещ вЕк зовЯхме нИй.

ДнИ премИнахме гнетЯщи
с кратковрЕменна лъжА,
в бЪдещето взрЯни бЯхме,
в сИньо-рОзова мъглА.

ПУшкин! СвободАта мИла
нИй възпЯхме слЕд товА!
ДАй ръкА във днИ усИлни,
помогнИ ни за борбА!

Че от твОйте слАдки звУци
вдъхновЯвахме се нИй!
ПУшкин, оттогАз се Учим
с твОйта рАдост да вървИм!

ЗатовА такА познАт си,
рОден за сърцЕто звУк,
и ДомЪт на ПУшкин знАк е,
в АкадЕмията тУк.

ЗатовА в нощтА, когАто
в тъмнинАта Аз вървЯ,
на площАда бЯл с СенАта
спИрам да се поклонЯ.

--------------------------------

ПУШКИНСКОМУ ДОМУ*

Имя Пушкинского Дома
в Академии наук!
Звук понятный и знакомый,
не пустой для сердца звук!

Это – звоны ледохода
на торжественной реке,
перекличка парохода
с пароходом вдалеке,

это – древний Сфинкс, глядящий
вслед медлительной волне,
всадник бронзовый, летящий
на недвижном скакуне.

Наши страстные печали
над таинственной Невой,
как мы чёрный день встречали
белой ночью огневой.

Что за пламенные дали
открывала нам река!
Но не эти дни мы звали,
а грядущие века.

Пропуская дней гнетущих
кратковременный обман,
Прозревали дней грядущих
сине-розовый туман.

Пушкин! Тайную свободу
пели мы вослед тебе!
Дай нам руку в непогоду,
помоги в немой борьбе!

Не твоих ли звуков сладость
вдохновляла в те года?
Не твоя ли, Пушкин, радость
окрыляла нас тогда?

Вот зачем такой знакомый
и родной для сердца звук
Имя Пушкинского Дома
в Академии наук.

Вот зачем, в часы заката
уходя в ночную тьму,
С белой площади Сената
тихо кланяюсь ему.

5 февраля 1921
-----
*Второе название Института Русской литературы Российской академии наук в Санкт-Петербурге=