НА ТЕБ

Аз нужна бях ти в лош момент,
както за живот- водата.
Превръщах аз нощта за теб във ден,
светъл лъч бях в тъмнината.

Със тебе страдах и ридах
и мои твоите проблеми бяха.
По- предана от кученце ти бях.
Уви, тъй бързо дните отлетяха.

На всички кучета колибки им строят,
за вярност със медал ги награждават;
за вярността на пътя аз се озовах,
ритник вместо награда получавам.

На мен ми е студено вън сама
и мисли мъчат ме като химери:
нима не бях достойна на света
за чувствата взаимни да намеря!

Не прося милост и не ща пощада!
За малко топлина копнея аз.
Че друга като мене ще пострада,
в туй сигурна съм още този час.