Ольга Смелкова - Имя твоe
Ольга Смелкова
Имя твоe
(Из ?Поэзия, сошедшая с небес”, сборник духовной поэзии, Вишний Волоч;к, 2004)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Твоето име
?...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и аз в Тебе, тъй и Те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”
(Евангелие на Йоана, гл. 17; 21)
Какво знаеш за себе си ти?
Само твоето име познато,
или в сън ще усетиш блести
оня извор красив на душата?
Що във теб се бунтува, що пей,
от какво във нощта не заспиваш,
за какво ли сърцето жадней
казва капката в светла ресница.
Не за хляба едничък си жив,
не за дрехи тъгуваш подбрани,
не намери, макар работлив,
оня поглед от теб възжелани.
И словата не бяха това,
и очите – и те непознати,
тъй се низаха във суета
мимолетни години напразни.
Ако искаш, послушай ме ти –
твойта болка със лихвите зная,
виж душата си, що я гнети
и споделяй със нея до края.
Търсиш Бога да видиш встрани,
оня образ желан и подобен.
В своя образ ти сам потърси,
светят ли добродетели много?
Не прибързвай другар да клеймиш,
не съмнявай се в мислите даже,
ти във свойто сърце погледни,
правдината си то да покаже.
Ти каквото посял си това
ще пожънеш в живота накрая,
ако вечно живял си в лъжа,
от лъжата си ти се наказваш.
На душата си в храма влезни,
изтръгни ти порока из корен,
без оправдание, без вини
и без упрек – пусни да си ходи.
Първа крачка с добро, не със яд,
направи ти във новата същност
и повярвай как леко във теб
сили нови плещите разгръщат.
Устреми се към образ Всевиш
и създай го във себе си с радост,
ще почувстваш, че ти си по-жив,
че Всевишно сърце те създало.
Не забравяй – теб Бог сътвори
по подобие своята благост,
значи силите свои сбери
да достигнеш Божествена радост.
Потруди се над себе си ти,
ще познаеш и милост и нежност
и сърцето само ще гради,
любовта ще изгрей неизбежно.
И тогава ще станеш ти нов,
свойта същност ще знаеш и име.
Ти – творец си, творейки с любов,
със сърцето на Бог сте единни.
ТвОето Име
КаквО знАеш за сЕбе си тИ?
САмо твОето Име познАто,
или в сЪн ще усЕтиш блестИ
оня Извор красИв на душАта?
Що във тЕб се бунтУва, що пЕй,
от каквО във нощтА не заспИваш,
за каквО ли сърцЕто жаднЕй
казва кАпката в свЕтла реснИца.
Не за хлЯба еднИчък си жИв,
не за дрЕхи тъгУваш подбрАни,
не намЕри, макАр работлИв,
оня пОглед от тЕб възжелАни.
И словАта не бЯха товА,
и очИте – и тЕ непознАти,
тЪй се нИзаха вЪв суетА
мимолЕтни годИни напрАзни.
Ако Искаш, послУшай ме тИ –
твойта бОлка със лИхвите знАя,
виж душАта си, щО я гнетИ
и сподЕляй със нЕя до крАя.
Търсиш БОга да вИдиш встранИ,
оня Образ желАн и подОбен.
В своя Образ ти сАм потърсИ,
свЕтят ли добродЕтели мнОго?
Не прибЪрзвай другАр да клеймИш,
не съмнЯвай се в мИслите дАже,
ти във свОйто сърцЕ погледнИ,
правдинАта си тО да покАже.
Ти каквОто посЯл си товА
ще пожЪнеш в живОта накрАя,
ако вЕчно живЯл си в лъжА,
от лъжАта си тИ се накАзваш.
На душАта си в хрАма влезнИ,
изтръгнИ ти порОка из кОрен,
без оправдАние, без винИ
и без Упрек – пуснИ да си хОди.
ПЪрва крАчка с добрО, не със Яд,
направИ ти във нОвата сЪщност
и повЯрвай как лЕко във тЕб
сИли нОви плещИте разгрЪщат.
УстремИ се към Образ ВсевИш
и създАй го във сЕбе си с рАдост,
ще почУвстваш, че тИ си пО-жив,
че ВсевИшно сърцЕ те създАло.
Не забрАвяй – теб БОг сътворИ
по подОбие свОята блАгост,
значи сИлите свОи сберИ
да достИгнеш БожЕствена рАдост.
ПотрудИ се над сЕбе си тИ,
ще познАеш и мИлост и нЕжност
и сърцЕто самО ще градИ,
любовтА ще изгрЕй неизбЕжно.
И тогАва ще стАнеш ти нОв,
свойта сЪщност ще знАеш и Име.
Ти – твОрец си, творЕйки с любОв,
със сърцЕто на БОг сте едИнни.
Имя твоe
?...да будут все едино, как Ты, Отче, во Мне, и Я в Тебе, так и они да будут в Нас едино.”
(Евангелие от Иоанна, гл.17; 21)
Что ты знаешь сам о себе?
Сво; имя земное и только,
или, может, проснулось в душе
осознанье иного истока?
Что бунтует в тебе, что по;т,
отчего т;мной ночью не спится,
и чего же так искренне ждет
заблестевшая боль на реснице?
Знать, не хлебом единым ты жив,
не по барски тоскуешь нарядом,
не нашел, хоть и не был ленив,
ты желанного доброго взгляда.
И слова были в чем-то не те,
и глаза были как-то чужие,
оттого и прошли в суете
мимол;тные годы пустые.
Если хочешь, послушай меня,
твоя боль мне знакома с лихвою,
постарайся взглянуть в глубь себя
и побудь откровенным с собою.
Ты желаешь увидеть в другом
образ высший, подобие Бога.
А как в образе лично тво;м?
Добродетели светится много?
Не спеши усомниться ни в ком,
не клейми никого даже в мыслях,
посмотри, вс; ли в сердце тво;м
безупречно, правдиво и чисто?
Что посеешь, ведь то и пожнешь,
что внутри, то снаружи и видишь.
Если правда твоя – это ложь,
ты себя этой ложью обидишь.
Загляни в храм души, не стыдясь,
отыщи корень злого порока;
не оправдываясь, не боясь,
отпусти его прочь без упрека.
Первый шаг с добротой, не во зле
сделай собственной сути навстречу
и поверь, станет легче тебе,
с новой силой расправятся плечи.
И начни созиданье себя
в устремлении к Образу Высшему,
и почувствуй, как, сильно любя,
тебя создало сердце Всевышнего.
Не забудь, Бог тебя сотворил
по подобию собственной благости,
значит, хватит желанья и сил
для созданья Божественной радости.
Потрудись над собой, и плоды
от трудов принесут умиление.
В чистом сердце величье любви
совершит торжество единения.
Вот тогда и познаешь себя,
свою суть, свое высшее имя.
Ты – творец, и, с любовью творя,
тво; сердце и Божье – едины.
Имя твоe
(Из ?Поэзия, сошедшая с небес”, сборник духовной поэзии, Вишний Волоч;к, 2004)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Твоето име
?...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и аз в Тебе, тъй и Те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”
(Евангелие на Йоана, гл. 17; 21)
Какво знаеш за себе си ти?
Само твоето име познато,
или в сън ще усетиш блести
оня извор красив на душата?
Що във теб се бунтува, що пей,
от какво във нощта не заспиваш,
за какво ли сърцето жадней
казва капката в светла ресница.
Не за хляба едничък си жив,
не за дрехи тъгуваш подбрани,
не намери, макар работлив,
оня поглед от теб възжелани.
И словата не бяха това,
и очите – и те непознати,
тъй се низаха във суета
мимолетни години напразни.
Ако искаш, послушай ме ти –
твойта болка със лихвите зная,
виж душата си, що я гнети
и споделяй със нея до края.
Търсиш Бога да видиш встрани,
оня образ желан и подобен.
В своя образ ти сам потърси,
светят ли добродетели много?
Не прибързвай другар да клеймиш,
не съмнявай се в мислите даже,
ти във свойто сърце погледни,
правдината си то да покаже.
Ти каквото посял си това
ще пожънеш в живота накрая,
ако вечно живял си в лъжа,
от лъжата си ти се наказваш.
На душата си в храма влезни,
изтръгни ти порока из корен,
без оправдание, без вини
и без упрек – пусни да си ходи.
Първа крачка с добро, не със яд,
направи ти във новата същност
и повярвай как леко във теб
сили нови плещите разгръщат.
Устреми се към образ Всевиш
и създай го във себе си с радост,
ще почувстваш, че ти си по-жив,
че Всевишно сърце те създало.
Не забравяй – теб Бог сътвори
по подобие своята благост,
значи силите свои сбери
да достигнеш Божествена радост.
Потруди се над себе си ти,
ще познаеш и милост и нежност
и сърцето само ще гради,
любовта ще изгрей неизбежно.
И тогава ще станеш ти нов,
свойта същност ще знаеш и име.
Ти – творец си, творейки с любов,
със сърцето на Бог сте единни.
ТвОето Име
КаквО знАеш за сЕбе си тИ?
САмо твОето Име познАто,
или в сЪн ще усЕтиш блестИ
оня Извор красИв на душАта?
Що във тЕб се бунтУва, що пЕй,
от каквО във нощтА не заспИваш,
за каквО ли сърцЕто жаднЕй
казва кАпката в свЕтла реснИца.
Не за хлЯба еднИчък си жИв,
не за дрЕхи тъгУваш подбрАни,
не намЕри, макАр работлИв,
оня пОглед от тЕб възжелАни.
И словАта не бЯха товА,
и очИте – и тЕ непознАти,
тЪй се нИзаха вЪв суетА
мимолЕтни годИни напрАзни.
Ако Искаш, послУшай ме тИ –
твойта бОлка със лИхвите знАя,
виж душАта си, щО я гнетИ
и сподЕляй със нЕя до крАя.
Търсиш БОга да вИдиш встранИ,
оня Образ желАн и подОбен.
В своя Образ ти сАм потърсИ,
свЕтят ли добродЕтели мнОго?
Не прибЪрзвай другАр да клеймИш,
не съмнЯвай се в мИслите дАже,
ти във свОйто сърцЕ погледнИ,
правдинАта си тО да покАже.
Ти каквОто посЯл си товА
ще пожЪнеш в живОта накрАя,
ако вЕчно живЯл си в лъжА,
от лъжАта си тИ се накАзваш.
На душАта си в хрАма влезнИ,
изтръгнИ ти порОка из кОрен,
без оправдАние, без винИ
и без Упрек – пуснИ да си хОди.
ПЪрва крАчка с добрО, не със Яд,
направИ ти във нОвата сЪщност
и повЯрвай как лЕко във тЕб
сИли нОви плещИте разгрЪщат.
УстремИ се към Образ ВсевИш
и създАй го във сЕбе си с рАдост,
ще почУвстваш, че тИ си пО-жив,
че ВсевИшно сърцЕ те създАло.
Не забрАвяй – теб БОг сътворИ
по подОбие свОята блАгост,
значи сИлите свОи сберИ
да достИгнеш БожЕствена рАдост.
ПотрудИ се над сЕбе си тИ,
ще познАеш и мИлост и нЕжност
и сърцЕто самО ще градИ,
любовтА ще изгрЕй неизбЕжно.
И тогАва ще стАнеш ти нОв,
свойта сЪщност ще знАеш и Име.
Ти – твОрец си, творЕйки с любОв,
със сърцЕто на БОг сте едИнни.
Имя твоe
?...да будут все едино, как Ты, Отче, во Мне, и Я в Тебе, так и они да будут в Нас едино.”
(Евангелие от Иоанна, гл.17; 21)
Что ты знаешь сам о себе?
Сво; имя земное и только,
или, может, проснулось в душе
осознанье иного истока?
Что бунтует в тебе, что по;т,
отчего т;мной ночью не спится,
и чего же так искренне ждет
заблестевшая боль на реснице?
Знать, не хлебом единым ты жив,
не по барски тоскуешь нарядом,
не нашел, хоть и не был ленив,
ты желанного доброго взгляда.
И слова были в чем-то не те,
и глаза были как-то чужие,
оттого и прошли в суете
мимол;тные годы пустые.
Если хочешь, послушай меня,
твоя боль мне знакома с лихвою,
постарайся взглянуть в глубь себя
и побудь откровенным с собою.
Ты желаешь увидеть в другом
образ высший, подобие Бога.
А как в образе лично тво;м?
Добродетели светится много?
Не спеши усомниться ни в ком,
не клейми никого даже в мыслях,
посмотри, вс; ли в сердце тво;м
безупречно, правдиво и чисто?
Что посеешь, ведь то и пожнешь,
что внутри, то снаружи и видишь.
Если правда твоя – это ложь,
ты себя этой ложью обидишь.
Загляни в храм души, не стыдясь,
отыщи корень злого порока;
не оправдываясь, не боясь,
отпусти его прочь без упрека.
Первый шаг с добротой, не во зле
сделай собственной сути навстречу
и поверь, станет легче тебе,
с новой силой расправятся плечи.
И начни созиданье себя
в устремлении к Образу Высшему,
и почувствуй, как, сильно любя,
тебя создало сердце Всевышнего.
Не забудь, Бог тебя сотворил
по подобию собственной благости,
значит, хватит желанья и сил
для созданья Божественной радости.
Потрудись над собой, и плоды
от трудов принесут умиление.
В чистом сердце величье любви
совершит торжество единения.
Вот тогда и познаешь себя,
свою суть, свое высшее имя.
Ты – творец, и, с любовью творя,
тво; сердце и Божье – едины.
Метки:
