Борисова Ольга Михайловна - НА ЮГА
Вот махну на юга! Убегу от докучного снега.
Он засыпал мой город и души людей остудил.
И в призывное море нырну я в одеждах с разбега,
Позабыв о снегах, буду плыть, сколько хватит мне сил.
Десять дней среди скал и в объятиях тёплого моря,
Где волна за волной набегает на берег крутой.
И где чайки кричат и о чём-то неистово спорят,
Где мерцают закаты, пленяя своей красотой.
Десять дней февраля пролетят, словно пули, мгновенно.
Возвращусь я в Россию, а там на пороге – весна.
И растают снега, и оттает душа непременно,
И простуженный город очнется от долгого сна.
Превод на Български: ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА
НА ЮГ
Ще се махна на юг! Ще избягам от досадния сняг.
Той засипа града и смрази душите на хората.
И в морето призивно ще се гмурна тичайки с дрехите,
ще забравя снега и ще плувам със всички сили.
Десет дни сред скалите и в морската топла прегръдка,
де вълна след вълна се разбиват о стръмния бряг.
Де чайки крещят и за нещо неистово спорят,
де залез проблясва и пленява със красота.
Десет дни февруарски, кат куршум ще прелитнат за миг.
Ще се върна в Русия, а там на прага – пролетта.
Ще размрази непременно душите стопения сняг,
и града простуден ще се събуди от дългия сън.
Он засыпал мой город и души людей остудил.
И в призывное море нырну я в одеждах с разбега,
Позабыв о снегах, буду плыть, сколько хватит мне сил.
Десять дней среди скал и в объятиях тёплого моря,
Где волна за волной набегает на берег крутой.
И где чайки кричат и о чём-то неистово спорят,
Где мерцают закаты, пленяя своей красотой.
Десять дней февраля пролетят, словно пули, мгновенно.
Возвращусь я в Россию, а там на пороге – весна.
И растают снега, и оттает душа непременно,
И простуженный город очнется от долгого сна.
Превод на Български: ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА
НА ЮГ
Ще се махна на юг! Ще избягам от досадния сняг.
Той засипа града и смрази душите на хората.
И в морето призивно ще се гмурна тичайки с дрехите,
ще забравя снега и ще плувам със всички сили.
Десет дни сред скалите и в морската топла прегръдка,
де вълна след вълна се разбиват о стръмния бряг.
Де чайки крещят и за нещо неистово спорят,
де залез проблясва и пленява със красота.
Десет дни февруарски, кат куршум ще прелитнат за миг.
Ще се върна в Русия, а там на прага – пролетта.
Ще размрази непременно душите стопения сняг,
и града простуден ще се събуди от дългия сън.
Метки: