Радко Стоянов. С начала света, только... авт. пер
Авторизованный перевод Инессы СОКОЛОВОЙ
***
С начала света, только появились,
поём всегда одну и ту же песню.
Любовь и страсти в ней для сердца милы,
мечты купаются в цветах небесных.
Глаза – как звезды, грудь – сродни планетам,
и чары эти – дивная награда.
Надежда в них, тепло и много света
вселенского, и большего не надо.
Всё временно и с жизнью умирает.
Страстей любви на небе нет, не будет.
Господь к себе все души забирает,
всех от земли и без разбора судеб.
У вас имеется о том дилемма?
Для сердца размышления не надо?
Но приготовят ли для вас в Эдеме,
за труд благой достойную награду?
Без страсти в созидании нет смысла.
В любви без страсти жизнь скучна до гроба.
Что надо ждать, когда тоска нависла?
Спасенье – в красоте, лишь к ней дорога.
Откуда ждать божественной услады,
очарования, тепла для сердца,
в огне ль костра и силе водопада?
Они к любви открыть способны дверцу?
Знать не могу, но верю, в чудо верю
и волшебство: оно всегда безгрешно!
Мне б сердца женского найти доверье,
Бог видит, торжество сулит, успешность!
Оригинал
ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА
Радко Стоянов, България
Откакто този Божи свят светува,
ти пееш все една и съща песен.
Любовна страст в сърцето ти бушува,
мечтите ти се къпят в цвят небесен.
Очи-звезди, гърди като планети
омайват те и стряскат до премала.
Надеждата във погледа ти свети,
вселената е сякаш твоя цяла.
Но всичко е до време и умира.
Любовни страсти на небето няма.
Душите бедни Господ си прибира,
а земното остава си измама.
Каква е тука твоята дилема?
За страстите ли пееш, за душата?
Ще има ли за тебе там, в Едема,
за твоя труд заслужена отплата?
Зачатие без страст - не ще се случи.
Любов без страст - престиж е за душата.
От всичко туй какво ще се получи?
Дали ще се спасим чрез красотата?
Къде отива дивната наслада,
омайничето, сливащо сърцата,
и силата на огнената клада,
която ни дарява топлината?
Не знам, не знам, но вярвам в чудесата,
вълшебствата за мен са нещо свято!
Единствено в сърцето на жената
на Бога вечен виждам тържеството!
***
С начала света, только появились,
поём всегда одну и ту же песню.
Любовь и страсти в ней для сердца милы,
мечты купаются в цветах небесных.
Глаза – как звезды, грудь – сродни планетам,
и чары эти – дивная награда.
Надежда в них, тепло и много света
вселенского, и большего не надо.
Всё временно и с жизнью умирает.
Страстей любви на небе нет, не будет.
Господь к себе все души забирает,
всех от земли и без разбора судеб.
У вас имеется о том дилемма?
Для сердца размышления не надо?
Но приготовят ли для вас в Эдеме,
за труд благой достойную награду?
Без страсти в созидании нет смысла.
В любви без страсти жизнь скучна до гроба.
Что надо ждать, когда тоска нависла?
Спасенье – в красоте, лишь к ней дорога.
Откуда ждать божественной услады,
очарования, тепла для сердца,
в огне ль костра и силе водопада?
Они к любви открыть способны дверцу?
Знать не могу, но верю, в чудо верю
и волшебство: оно всегда безгрешно!
Мне б сердца женского найти доверье,
Бог видит, торжество сулит, успешность!
Оригинал
ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА
Радко Стоянов, България
Откакто този Божи свят светува,
ти пееш все една и съща песен.
Любовна страст в сърцето ти бушува,
мечтите ти се къпят в цвят небесен.
Очи-звезди, гърди като планети
омайват те и стряскат до премала.
Надеждата във погледа ти свети,
вселената е сякаш твоя цяла.
Но всичко е до време и умира.
Любовни страсти на небето няма.
Душите бедни Господ си прибира,
а земното остава си измама.
Каква е тука твоята дилема?
За страстите ли пееш, за душата?
Ще има ли за тебе там, в Едема,
за твоя труд заслужена отплата?
Зачатие без страст - не ще се случи.
Любов без страст - престиж е за душата.
От всичко туй какво ще се получи?
Дали ще се спасим чрез красотата?
Къде отива дивната наслада,
омайничето, сливащо сърцата,
и силата на огнената клада,
която ни дарява топлината?
Не знам, не знам, но вярвам в чудесата,
вълшебствата за мен са нещо свято!
Единствено в сърцето на жената
на Бога вечен виждам тържеството!
Метки:
