Я ночи всегда ждала- Светлана Полыгалова
1
***
Я ночи всегда ждала только за случайный твой взгляд, за хрупкость счастья и скрытую луну
Ещё хочу любви напиться, когда моей искры пока не знаешь, и свет дробится в зеркалах
Секунды были длинным часом, укрывшись в темноте, отражали дерзкий танец осени глубину
Пока ночь не смыкает глаз, сонно растворяясь, снова прибегаю лёгкому похмелью на твоих сквозняках
Я ночи всегда прятала за случайный твой приход, за нежность, которая возродится и не исчезнет во мгле
Ещё могу любви напиться, когда раздолье в реальность ворвётся измученной тенью
Минуты были прекрасные блудницы счастьем согреты, поселялись желанием зажечься и пытать наедине
Когда я ночи всегда ждала, только за случайный твой взгляд, вплетаю все свои признания лёгкой грустью
АЗ НОЩИТЕ ВИНАГИ ЧАКАМ, Светлана Полыгалова
Авторизиран превод: Генка Богданова
Аз чакам винаги нощите само за един твой случаен поглед, за крехкото щастие и скритата луна.
Още искам с любов да се напия, докогато моите искри ти още не познаваш и светлината се пречупва в огледалото.
Секундите бяха дълги часове, укрили се във тъмнината, отразяваха дръзкия танц на есенната дълбина.
Докато нощта не затвори очи, разтваряйки се сънно, отново прибягвам към лекото опиянение на твоите течения.
Аз криех нощи за случайното ти идване, за нежност, която ще се възроди и не ще изчезне във мъглата.
Още мога с любов да се напия, когато простора в реалността открадне измъчената сянка.
Минутите бяха прекрасни блудници, стоплени от щастие, вселили се в желанието да се запалят и да се измъчват насаме.
Когато нощем аз винаги чаках, само за случаен твой поглед, вплитах всичките свои признания в лека тъга.
ПЕРЕВОД СДЕЛАН ДЛЯ СЕДМОГО КОНКУРСА ДЛЯ ПОУТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ - МОСКВА,2013 Г
***
Я ночи всегда ждала только за случайный твой взгляд, за хрупкость счастья и скрытую луну
Ещё хочу любви напиться, когда моей искры пока не знаешь, и свет дробится в зеркалах
Секунды были длинным часом, укрывшись в темноте, отражали дерзкий танец осени глубину
Пока ночь не смыкает глаз, сонно растворяясь, снова прибегаю лёгкому похмелью на твоих сквозняках
Я ночи всегда прятала за случайный твой приход, за нежность, которая возродится и не исчезнет во мгле
Ещё могу любви напиться, когда раздолье в реальность ворвётся измученной тенью
Минуты были прекрасные блудницы счастьем согреты, поселялись желанием зажечься и пытать наедине
Когда я ночи всегда ждала, только за случайный твой взгляд, вплетаю все свои признания лёгкой грустью
АЗ НОЩИТЕ ВИНАГИ ЧАКАМ, Светлана Полыгалова
Авторизиран превод: Генка Богданова
Аз чакам винаги нощите само за един твой случаен поглед, за крехкото щастие и скритата луна.
Още искам с любов да се напия, докогато моите искри ти още не познаваш и светлината се пречупва в огледалото.
Секундите бяха дълги часове, укрили се във тъмнината, отразяваха дръзкия танц на есенната дълбина.
Докато нощта не затвори очи, разтваряйки се сънно, отново прибягвам към лекото опиянение на твоите течения.
Аз криех нощи за случайното ти идване, за нежност, която ще се възроди и не ще изчезне във мъглата.
Още мога с любов да се напия, когато простора в реалността открадне измъчената сянка.
Минутите бяха прекрасни блудници, стоплени от щастие, вселили се в желанието да се запалят и да се измъчват насаме.
Когато нощем аз винаги чаках, само за случаен твой поглед, вплитах всичките свои признания в лека тъга.
ПЕРЕВОД СДЕЛАН ДЛЯ СЕДМОГО КОНКУРСА ДЛЯ ПОУТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ - МОСКВА,2013 Г
Метки: