Научих се. Руслина Александрова

НАУЧИХ СЕ. РУСЛИНА АЛЕКСАНДРОВА

Научих се –
да бъда весела, когато
със съсък бичове от змии ме разсичат;
да бъда блокче хладно злато,
когато ври в кръвта ми тайната "Обичам!".

Научих се
да виждам през стените
капаните на репетираното лицемерие;
и да ви гледам право във очите
с школувана наивност и доверие;

да мъркам като котка в топли скути,
когато удари в сърцето получавам...
Хамбарът за илюзии се срути.
Навярно вече остарявам.

---------------------------------
?Я научилась? Руслина Александрова

Я научилась –
Быть весёлой под бичом,
Когда со свистом он меня хлестал;
И быть холодным, твёрдым золотым куском,
Когда Господь мне в кровь любовь вливал.

Я научилась
Видеть через толщу стен
Ловушки, что мне ставит лицемер;
И прямо вам в глаза смотреть, меняя тень
В наивность – лицедеям на пример;

Мурлыкать кротко, если получу удар,
Что вновь наносит рану на душе…
Моих иллюзий рухнул старенький амбар.
Наверно, старой становлюсь уже.