Александр Касьянов Солдат Войник
?СОЛДАТ”
Александр Касьянов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЙНИК
На Сергей Ръйбин
Майка с взор пресъхнал гледаше към гроба.
Сълзи вече нямаше, мисли – също, Боже.
Устните й шепнеха: ?Синко, сине, мили мой...
Серьожа...”
Цинков ковчег с прозорче, плътно закрито,
който грижливо в дървен ковчег е положен.
Там е синът й, синчето й, нейният миличък
Серьожа...
Скриха от нея: душманите, зверствали буйно,
бяха изболи очите, бяха рязали кожата...
И е затворен ковчегът, тя няма да зърне
Серьожа...
Ударения
ВОЙНИК
МАйка с взОр пресЪхнал глЕдаше към грОба.
СЪлзи вЕче нЯмаше, мИсли – сЪщо, БОже.
Устните й шЕпнеха: ?СИнко, сИне, мИли мой...
СерьОжа...”
ЦИнков ковчЕг с прозОрче, плЪтно закрИто,
кОйто грижлИво в дЪрвен ковчЕг е полОжен.
ТАм е синЪт й, синчЕто й, нЕйният мИличък
СерьОжа...
СкрИха от нЕя: душмАните, звЕрствали бУйно,
бЯха избОли очИте, бЯха рЯзали кОжата...
И е затвОрен ковчЕгът, тя нЯма да зЪрне
СерьОжа...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Касьянов
СОЛДАТ
Сергею Рыбину
Мать глазами сухими смотрела в могилу.
Слёз уже не было, мыслей – тоже.
Губы шептали: ?Сынок, сыночек мой милый...
Серёжа...”
Цинковый гроб с закрашенным красным окошком
В гроб деревянный бережно вложен.
Там её сын, сыночек её, её крошка
Серёжа...
Ей не сказали: душманы в зверском экстазе
Кололи глаза, резали кожу...
Окошко закрашено – ей не был показан
Серёжа...
http://stihi.ru/2011/02/27/934
Александр Касьянов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЙНИК
На Сергей Ръйбин
Майка с взор пресъхнал гледаше към гроба.
Сълзи вече нямаше, мисли – също, Боже.
Устните й шепнеха: ?Синко, сине, мили мой...
Серьожа...”
Цинков ковчег с прозорче, плътно закрито,
който грижливо в дървен ковчег е положен.
Там е синът й, синчето й, нейният миличък
Серьожа...
Скриха от нея: душманите, зверствали буйно,
бяха изболи очите, бяха рязали кожата...
И е затворен ковчегът, тя няма да зърне
Серьожа...
Ударения
ВОЙНИК
МАйка с взОр пресЪхнал глЕдаше към грОба.
СЪлзи вЕче нЯмаше, мИсли – сЪщо, БОже.
Устните й шЕпнеха: ?СИнко, сИне, мИли мой...
СерьОжа...”
ЦИнков ковчЕг с прозОрче, плЪтно закрИто,
кОйто грижлИво в дЪрвен ковчЕг е полОжен.
ТАм е синЪт й, синчЕто й, нЕйният мИличък
СерьОжа...
СкрИха от нЕя: душмАните, звЕрствали бУйно,
бЯха избОли очИте, бЯха рЯзали кОжата...
И е затвОрен ковчЕгът, тя нЯма да зЪрне
СерьОжа...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Касьянов
СОЛДАТ
Сергею Рыбину
Мать глазами сухими смотрела в могилу.
Слёз уже не было, мыслей – тоже.
Губы шептали: ?Сынок, сыночек мой милый...
Серёжа...”
Цинковый гроб с закрашенным красным окошком
В гроб деревянный бережно вложен.
Там её сын, сыночек её, её крошка
Серёжа...
Ей не сказали: душманы в зверском экстазе
Кололи глаза, резали кожу...
Окошко закрашено – ей не был показан
Серёжа...
http://stihi.ru/2011/02/27/934
Метки: