Дора Габе. Розлука

Дора Габе

РОЗЛУКА

Переклад з болгарсько? Любов? Цай


Здувши сон з очей мо?х, блука?
н?ч тривожна, неспок?йна, темна,
? м?цна ст?на нас розд?ля?,
стукати у не? – р?ч даремна.

Т?льки потяг стогне так турботно, –
темну н?ч полохають т? звуки.
Ти – м?й спомин, тужний ? скорботний,
серце крають втома ? розпука.

? важка зав?са ще с?пнеться,
подару? ще життя хвилину,
тайним спогаданням доторкнеться –
поглядом до тебе я полину.

Не сказати, ск?льки то? муки
хвилею бурхливою мина?,
зустр?чей нема – нема й розлуки,
т?льки св?т сто?ть соб? безкра?й...



Ориг?нал:


Дора Габе

РАЗДЯЛА


От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам –
тя е вече помежду ни двойна.

Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.

Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.

Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.


Дора Габе "Почакай, слънце", Изд."Захарий Стоянов", София, 2004