Пётр Кичеев Memento mori!
?MEMENTO MORI!”
Пётр Иванович Кичеев (1845-1902 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
MEMENTO MORI!
Да, идва час... Желанията чезнат,
стремления и грижи не вълнуват, спри
мечти измамни, мъки давни, болки прежни –
в обятията смъртни всичко ще заспи.
Завинаги безчувственото тяло
като гранит студено е, уви,
и нищо в страст и жажда за начало
отново, не, не ще се съживи!
И всичко, тровило живота нежен:
бездушен смях на враг, предателство на брат –
изчезва в миг сред тоз покой безбрежен,
в забравата тъгите се топят.
Ударения
MEMENTO MORI!
Да, и́два ча́с... Жела́нията че́знат,
стремле́ния и гри́жи не вълну́ват, спри́
мечти́ изма́мни, мъ́ки да́вни, бо́лки пре́жни –
в обя́тията смъ́ртни вси́чко ште заспи́.
Зави́наги безчу́вственото тя́ло
като грани́т студе́но е, уви́,
и ни́што в стра́ст и жа́жда за нача́ло
отно́во, не́, не ште́ се съживи́!
И вси́чко, тро́вило живо́та не́жен:
безду́шен смя́х на вра́г, преда́телство на бра́т –
изче́зва в ми́г сред то́з поко́й безбре́жен,
в забра́вата тъги́те се топя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Кичеев
MEMENTO MORI!
Да, час придет… Не станет ни желаний,
Ни ум волнующих стремлений и забот,
Ни грез обманутых, ни горя, ни страданий –
В объятьях смерти все умолкнет и заснет.
Остывшего, бесчувственного тела,
Холодного навеки, как гранит,
Уже ничто: ни страсть, ни жажда дела
Собой опять – о, нет! – не оживит.
И все, что жизнь так портило порою:
Бездушный смех врагов, предательство друзей, –
Исчезнет вмиг, дав место лишь покою
И потому забвенью всех скорбей.
Пётр Кичеев
MEMENTO MORI! (перевод с русского языка на болгарский язык: Димитър Ганев)
Тоз час ще дойде. И никакви желания
нито ума гнетящи грижи и мечти,
ни от лъжите гняв, ни болка, ни страдание –
смъртта с прегръдка всичко ще стаи.
Безчувствен труп – изстинал, бездиханен
навеки вкаменен като гранит
и нищо веч: ни глас, ни звън камбанен
не ще го пак отново съживи.
Вгорчавали до днес живота грешен:
на враг смеха, на близък подлостта –
в миг чезнат сред покоя вечен
и сред забрава всяка на скръбта.
---------------
Руският поет, писател, драматург, театрален критик, публицист и преводач Пьотър Кичеев (Петр Иванович Кичеев) е роден на 24 януари/2 февруари 1845 г. в Москва. Завършил е юридическия факултет при Московския университет. Човек със сложен характер и трудна житейска съдба, той е осъден за няколко престъпления, вкл. убийство (1867-1879 г.), бяга от затвора, инсценира самоубийство, лежи в психиатрична клиника. Издава московските вестници ?Дневник театрала” (1889-1890 г.) и ?Новости сезона” (1896 г.) и сп. ?Европейский театр” (1890 г.), публикува стихове, статии, преводи и адаптации на пиеси в издания като ?Русское слово”, ?Московский листок”, ?Театр и искусство”, ?Развлечение”, ?Искра”, ?Зритель” и др. Автор е на книги с поезия, разкази, очерци, комедии и театрални рецензии, сред които ?Книга скорби” (1876 г.), ?Се человек” (1883 г.), ?Стихотворения: 1863–1886” (1886 г.), ?Песни скорби” (1888 г.), ?Далила” (1890 г.), ?Закон и жизнь (Из воспоминаний бывшего адвоката)” (1899 г.) и др. Умира в мизерия на 23 януари/6 февруари 1902 г. в Петербург.
Пётр Иванович Кичеев (1845-1902 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
MEMENTO MORI!
Да, идва час... Желанията чезнат,
стремления и грижи не вълнуват, спри
мечти измамни, мъки давни, болки прежни –
в обятията смъртни всичко ще заспи.
Завинаги безчувственото тяло
като гранит студено е, уви,
и нищо в страст и жажда за начало
отново, не, не ще се съживи!
И всичко, тровило живота нежен:
бездушен смях на враг, предателство на брат –
изчезва в миг сред тоз покой безбрежен,
в забравата тъгите се топят.
Ударения
MEMENTO MORI!
Да, и́два ча́с... Жела́нията че́знат,
стремле́ния и гри́жи не вълну́ват, спри́
мечти́ изма́мни, мъ́ки да́вни, бо́лки пре́жни –
в обя́тията смъ́ртни вси́чко ште заспи́.
Зави́наги безчу́вственото тя́ло
като грани́т студе́но е, уви́,
и ни́што в стра́ст и жа́жда за нача́ло
отно́во, не́, не ште́ се съживи́!
И вси́чко, тро́вило живо́та не́жен:
безду́шен смя́х на вра́г, преда́телство на бра́т –
изче́зва в ми́г сред то́з поко́й безбре́жен,
в забра́вата тъги́те се топя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Кичеев
MEMENTO MORI!
Да, час придет… Не станет ни желаний,
Ни ум волнующих стремлений и забот,
Ни грез обманутых, ни горя, ни страданий –
В объятьях смерти все умолкнет и заснет.
Остывшего, бесчувственного тела,
Холодного навеки, как гранит,
Уже ничто: ни страсть, ни жажда дела
Собой опять – о, нет! – не оживит.
И все, что жизнь так портило порою:
Бездушный смех врагов, предательство друзей, –
Исчезнет вмиг, дав место лишь покою
И потому забвенью всех скорбей.
Пётр Кичеев
MEMENTO MORI! (перевод с русского языка на болгарский язык: Димитър Ганев)
Тоз час ще дойде. И никакви желания
нито ума гнетящи грижи и мечти,
ни от лъжите гняв, ни болка, ни страдание –
смъртта с прегръдка всичко ще стаи.
Безчувствен труп – изстинал, бездиханен
навеки вкаменен като гранит
и нищо веч: ни глас, ни звън камбанен
не ще го пак отново съживи.
Вгорчавали до днес живота грешен:
на враг смеха, на близък подлостта –
в миг чезнат сред покоя вечен
и сред забрава всяка на скръбта.
---------------
Руският поет, писател, драматург, театрален критик, публицист и преводач Пьотър Кичеев (Петр Иванович Кичеев) е роден на 24 януари/2 февруари 1845 г. в Москва. Завършил е юридическия факултет при Московския университет. Човек със сложен характер и трудна житейска съдба, той е осъден за няколко престъпления, вкл. убийство (1867-1879 г.), бяга от затвора, инсценира самоубийство, лежи в психиатрична клиника. Издава московските вестници ?Дневник театрала” (1889-1890 г.) и ?Новости сезона” (1896 г.) и сп. ?Европейский театр” (1890 г.), публикува стихове, статии, преводи и адаптации на пиеси в издания като ?Русское слово”, ?Московский листок”, ?Театр и искусство”, ?Развлечение”, ?Искра”, ?Зритель” и др. Автор е на книги с поезия, разкази, очерци, комедии и театрални рецензии, сред които ?Книга скорби” (1876 г.), ?Се человек” (1883 г.), ?Стихотворения: 1863–1886” (1886 г.), ?Песни скорби” (1888 г.), ?Далила” (1890 г.), ?Закон и жизнь (Из воспоминаний бывшего адвоката)” (1899 г.) и др. Умира в мизерия на 23 януари/6 февруари 1902 г. в Петербург.
Метки:
