А сердце помнит

С болгарского
(Юлия Донева)

И снова хмуро небо надо мной…
Бреду одна пустынною дорогой.
Так больно сердцу –
в час дневной, ночной
в нём остаётся память недотрогой...
Всё безнадёжно. Корчится душа.
Лишь эхо в тишине шаги считает
и где-то прячет звуки не спеша…
И одиночество часы листает…

Судьба (не знаю, сколько дней и лет)
готовит боль на завтрак и обед…


Юлия Донева
СПОМЕНЪТ В СЪРЦЕТО МИ СЪБУДЕН
Виси над мене сводът - тъмен, свъсен...
Сама, във час следобеден и късен,
вървя по път забравен и безлюден,
а споменът, в сърцето ми събуден
ме връща в дни на нежност.
Душата ми се гърчи... Безнадеждно
отекват стъпките ми в тишината.
Потръпвам - от студа, от самотата...
Вървя… опитвам да не мисля,
но болката отново в мене писва.





Картинка из интернета. Спасибо автору.