Анна Ахматова - В ту ночь мы сошли друг от друга с
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Не бяхме на себе си двама в нощта,
просветваше страшно на мрака мощта,
водите си бъбреха, пяха
а в Азия – дъх на трендафил.
И ние вървяхме през чуждия град,
през песенен дим и в горещия мрак –
сами под съзвездие Змея,
да се погледнем с теб не смеем.
Във Стамбул да бяхме, дори във Багдат,
уви! не във Варшава и не в Ленинград,
различието ни горчеше,
сирашка мъка ни душеше.
И чудих се: в близост вървят векове,
в невидими пръсти дрънчеше дайре,
в звънежа на тайнствени знаци
пред нас се завърташе мрака.
Потънали с тебе във тайна мъгла,
по ничия сякаш вървяхме земя,
но месецът – лодчица бяла,
изплува над среща – раздяла.
При тебе яви ли се също нощта
в неясната твоя за мене съдба,
ти знай, че сънувал е някой
минутата тая пресвята.
1959
***
В ту ночь мы сошли друг от друга с ума,
Светила нам только зловещая тьма,
Свое бормотали арыки,
И Азией пахли гвоздики.
И мы проходили сквозь город чужой,
Сквозь дымную песнь и полуночный зной,—
Одни под созвездием Змея,
Взглянуть друг на друга не смея.
То мог быть Стамбул или даже Багдад,
Но, увы! не Варшава, не Ленинград,
И горькое это несходство
Душило, как воздух сиротства.
И чудилось: рядом шагают века,
И в бубен незримая била рука,
И звуки, как тайные знаки,
Пред нами кружились во мраке.
Мы были с тобою в таинственной мгле,
Как будто бы шли по ничейной земле,
Но месяц алмазной фелукой
Вдруг выплыл над встречей-разлукой...
И если вернется та ночь и к тебе
В твоей для меня непонятной судьбе,
Ты знай, что приснилась кому-то
Священная эта минута.
1959
Марии Шандурковой
***
Не бяхме на себе си двама в нощта,
просветваше страшно на мрака мощта,
водите си бъбреха, пяха
а в Азия – дъх на трендафил.
И ние вървяхме през чуждия град,
през песенен дим и в горещия мрак –
сами под съзвездие Змея,
да се погледнем с теб не смеем.
Във Стамбул да бяхме, дори във Багдат,
уви! не във Варшава и не в Ленинград,
различието ни горчеше,
сирашка мъка ни душеше.
И чудих се: в близост вървят векове,
в невидими пръсти дрънчеше дайре,
в звънежа на тайнствени знаци
пред нас се завърташе мрака.
Потънали с тебе във тайна мъгла,
по ничия сякаш вървяхме земя,
но месецът – лодчица бяла,
изплува над среща – раздяла.
При тебе яви ли се също нощта
в неясната твоя за мене съдба,
ти знай, че сънувал е някой
минутата тая пресвята.
1959
***
В ту ночь мы сошли друг от друга с ума,
Светила нам только зловещая тьма,
Свое бормотали арыки,
И Азией пахли гвоздики.
И мы проходили сквозь город чужой,
Сквозь дымную песнь и полуночный зной,—
Одни под созвездием Змея,
Взглянуть друг на друга не смея.
То мог быть Стамбул или даже Багдад,
Но, увы! не Варшава, не Ленинград,
И горькое это несходство
Душило, как воздух сиротства.
И чудилось: рядом шагают века,
И в бубен незримая била рука,
И звуки, как тайные знаки,
Пред нами кружились во мраке.
Мы были с тобою в таинственной мгле,
Как будто бы шли по ничейной земле,
Но месяц алмазной фелукой
Вдруг выплыл над встречей-разлукой...
И если вернется та ночь и к тебе
В твоей для меня непонятной судьбе,
Ты знай, что приснилась кому-то
Священная эта минута.
1959
Метки:
