Михаил Анищенко-Шелехметский - Озеро
Михаил Анищенко-Шелехметский
Озеро
http://www.stihi.ru/2012/09/10/6686
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЕЗЕРО
Лодка ще водя в посока зори,
моят възторг ще отключа.
В езеро бяло небето искри,
поздрав, забравено чудо!
Ето, че краят дойде на беди,
пак през върбите и клена
слънцето глади басмени води
с жарка ютия червена.
Ето, пристигнах, намерих къде
в сетния час да въздъхна.
Господи! Господи, хубаво е
всичко, щом лошо завършва!
Жабите крякат, тръстики трептят,
гъски над бряг полетяват.
Тъй ще остана докрая при тях
с лодката стара ще плавам.
Малко такива юнаци в света,
гибел да пият, тъй както водка...
Нека Рубцов е щастлив в небеса,
помня за гнилата лодка*.
*гнилата лодка - от стихотворение на Николай Рубцов "Ще скачам по хълмите аз на отечество спящо..."
Превод: Мария Шандуркова, 21.01.2018 г.
--------------------------------------
ЛОдка ще вОдя в посОка зорИ
мОят възтОрг ще отклЮча.
В Езеро бЯло небЕто искрИ
пОздрав, забрАвено чУдо!
Ето че крАят дойдЕ на бедИ,
пАк през върбИте и клЕна
слЪнцето глАди басмЕни водИ
с жАрка ютИя червЕна.
Ето пристИгнах, намЕрих къдЕ
в сЕтния чАс да въздЪхна.
Господи! Господи, хубаво Е
всИчко, щом лОшо завЪршва!
ЖАбите крЯкат, тръстИки трептЯт,
гЪски над брЯг полетЯват.
ТЪй ще остАна докрАя при тЯх
с лОдката стАра ще плАвам.
МАлко такИва юнАци в светА,
гИбел да пИят, тъй кАкто вОдка...
НЕка РубцОв е щастлИв в небесА,
пОмня за гнИлата лОдка.
-----------------------------
Озеро
Лодку направлю по курсу зари,
Выну восторг из-под спуда.
Белое озеро с небом внутри,
Здравствуй, забытое чудо!
Вот и закончилось время беды,
Снова сквозь ивы и клены
Гладит измявшийся ситец воды
Солнца утюг раскаленный.
Вот и вернулся, увидел, нашёл
Место последнего вздоха.
Господи! Господи, как хорошо -
Всё, что закончится плохо!
Крики лягушек и дрожь тростников,
Гуси над берегом мчатся.
Так и останусь на веки веков
В старенькой лодке качаться.
Мало на свете таких молодцов,
Пьющих погибель, как водку…
Пусть улыбнется на небе Рубцов,
Помня про сгнившую лодку*.
*сгнившую лодку - из стихотворения Николая Рубцова "Я буду скакать по холмам задремавшей отчизны..."
На фото: Михаил Анищенко
Озеро
http://www.stihi.ru/2012/09/10/6686
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЕЗЕРО
Лодка ще водя в посока зори,
моят възторг ще отключа.
В езеро бяло небето искри,
поздрав, забравено чудо!
Ето, че краят дойде на беди,
пак през върбите и клена
слънцето глади басмени води
с жарка ютия червена.
Ето, пристигнах, намерих къде
в сетния час да въздъхна.
Господи! Господи, хубаво е
всичко, щом лошо завършва!
Жабите крякат, тръстики трептят,
гъски над бряг полетяват.
Тъй ще остана докрая при тях
с лодката стара ще плавам.
Малко такива юнаци в света,
гибел да пият, тъй както водка...
Нека Рубцов е щастлив в небеса,
помня за гнилата лодка*.
*гнилата лодка - от стихотворение на Николай Рубцов "Ще скачам по хълмите аз на отечество спящо..."
Превод: Мария Шандуркова, 21.01.2018 г.
--------------------------------------
ЛОдка ще вОдя в посОка зорИ
мОят възтОрг ще отклЮча.
В Езеро бЯло небЕто искрИ
пОздрав, забрАвено чУдо!
Ето че крАят дойдЕ на бедИ,
пАк през върбИте и клЕна
слЪнцето глАди басмЕни водИ
с жАрка ютИя червЕна.
Ето пристИгнах, намЕрих къдЕ
в сЕтния чАс да въздЪхна.
Господи! Господи, хубаво Е
всИчко, щом лОшо завЪршва!
ЖАбите крЯкат, тръстИки трептЯт,
гЪски над брЯг полетЯват.
ТЪй ще остАна докрАя при тЯх
с лОдката стАра ще плАвам.
МАлко такИва юнАци в светА,
гИбел да пИят, тъй кАкто вОдка...
НЕка РубцОв е щастлИв в небесА,
пОмня за гнИлата лОдка.
-----------------------------
Озеро
Лодку направлю по курсу зари,
Выну восторг из-под спуда.
Белое озеро с небом внутри,
Здравствуй, забытое чудо!
Вот и закончилось время беды,
Снова сквозь ивы и клены
Гладит измявшийся ситец воды
Солнца утюг раскаленный.
Вот и вернулся, увидел, нашёл
Место последнего вздоха.
Господи! Господи, как хорошо -
Всё, что закончится плохо!
Крики лягушек и дрожь тростников,
Гуси над берегом мчатся.
Так и останусь на веки веков
В старенькой лодке качаться.
Мало на свете таких молодцов,
Пьющих погибель, как водку…
Пусть улыбнется на небе Рубцов,
Помня про сгнившую лодку*.
*сгнившую лодку - из стихотворения Николая Рубцова "Я буду скакать по холмам задремавшей отчизны..."
На фото: Михаил Анищенко
Метки: