Петя Дубарова. Пропало свiтло

Петя Дубарова
Пропало св?тло

Пропало св?тло. В клас? темно стало.
Зростання шуму на вогонь похоже.
? кожний порух, як стежина шала,
мене кудись веде. ? я вже можу
у темряв?, де б?лини без краю, —
це аркуш? так сяють променист?, —
збирати б?л? погляди у зграю.
Думки — жив?, бадьорист? ? чист?.
Зажд?ть-но, лампи! Поки не вмикайте
електрики ? золотого св?тла.
Мен? лишень поц?лувати дайте
мо? одномоментне л?то св?тле.

(переклад з болгарсько? — Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова
Във клас изгасва тока

Във клас изгасва тока. Става тъмно.
Шумът изригва силен като огън.
И всеки смях като пътека стръмна
повежда ме нанякъде. Аз мога
в тъмнината, заляла белотата
на листнати учебници, тетрадки
да сбирам бели погледи във ято.
И мисли — живи, бързи или кратки.
Почакайте ми, лампи! Не гасете
шума със електричното си злато.
Почакайте ме само да целуна
това едноминутно светло лято.

7 март 1977 г.