Елисавета Багряна. На даче
НА ДАЧА (На даче)
Автор: Елисавета Багряна (1893-1991), Болгария
В переводе с болгарского языка Инессы Соколовой
НА ДАЧЕ
Здесь от мира живу далеко,
сон с мечтами – безоблачен, девствен.
Нет волнений в душе – так легко:
стороною обходят все \вести.
Фруктов много в течение дня,
ароматы полей шлют надежду.
Манит небо в ночи, тишина
и созвездия... новыми грежу.
Почему, все барьеры поправ,
сердце снова с тобою, как прежде,
средь душистых покосов и трав?
Вижу горный хребет пред собою,
без тебя тихо здесь и спокойно,
вспоминаю смиренно твой нрав.
Оригинал для перевода взят на http://www.stihi.ru/2009/04/03/2449
НА ДАЧА
Аз живея далеч от света
и сънят ми е кротък и девствен.
Не достигат до мойта врата
ни тревожни, ни радостни вести.
През деня, сред обилния плод
на нивята, отдъхвам с надежда.
Вечерта на бездънния свод
във съзвездия нови се вглеждам.
Но защо днес сърцето се сви?
Твоя спомен не е ли погребан
сред уханните полски треви?
А над мен е планинския гребен.
– как спокойно е тука без тебе,
как спокойно и – пусто, уви!
Автор: Елисавета Багряна (1893-1991), Болгария
В переводе с болгарского языка Инессы Соколовой
НА ДАЧЕ
Здесь от мира живу далеко,
сон с мечтами – безоблачен, девствен.
Нет волнений в душе – так легко:
стороною обходят все \вести.
Фруктов много в течение дня,
ароматы полей шлют надежду.
Манит небо в ночи, тишина
и созвездия... новыми грежу.
Почему, все барьеры поправ,
сердце снова с тобою, как прежде,
средь душистых покосов и трав?
Вижу горный хребет пред собою,
без тебя тихо здесь и спокойно,
вспоминаю смиренно твой нрав.
Оригинал для перевода взят на http://www.stihi.ru/2009/04/03/2449
НА ДАЧА
Аз живея далеч от света
и сънят ми е кротък и девствен.
Не достигат до мойта врата
ни тревожни, ни радостни вести.
През деня, сред обилния плод
на нивята, отдъхвам с надежда.
Вечерта на бездънния свод
във съзвездия нови се вглеждам.
Но защо днес сърцето се сви?
Твоя спомен не е ли погребан
сред уханните полски треви?
А над мен е планинския гребен.
– как спокойно е тука без тебе,
как спокойно и – пусто, уви!
Метки: