Леся Украинка - Сторононько р дна! коханий м й кра
Леся Укра?нка
?Сторононько р?дна! Коханий м?й краю!?
(Из "Сльози-перли" - Посвята ?ванов? Франков?)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Страна моя родна! Земя ти любима!
Защо всичко в тебе замлъква, замира?
И тъй както птица зовеш боязливо,
пред буря в гората се скриваш немила,
ту глухо, ту тихо... гласът ти замлъква...
О, мъка!
Къде си ти, волност, звезда ти, стаена?
Защо не се спуснеш при нас от небето?
С лъчи озари ти земята ни бедна!
Не виждаш ли, всичко от нощ е пленено?
Не чуваш ли, правда с лъжата се бори?
Горко ни!
Народе мой, беден, родино сияйна,
братя сиромаси, в ковани вериги!
Горят страшни рани, ужасни, открити,
във лоното твое, любима Украйна!
А игото тежко да махне кой може?
О, боже!
Кога туй ще свърши? Или ще загинем?
Проклети ръцете, що падат без воля!
Родени, защо ли живеем във гроба?
Как ний да живеем в позора невинни,
и нека смъртта над очите се стеле!
Ох, леле!
1891
Превод от украински език: Мария Шандуркова
28.02.2017 г.
--------------------------------
СтранА моя рОдна! земЯ ти любИма!
ЗащО всичко в тЕбе замлЪква, замИра?
Ти сЯкаш си птИца, зовЕш боязлИво,
пред бУря в горАта се скрИваш немИла,
ту глУхо, ту тИхо... гласЪт ти замлЪква...
О, мЪка!
КъдЕ си ти, вОлност, звездА ти, стаЕна?
ЗащО не се спУснеш при нАс от небЕто?
С лъчИ озарИ ти земЯта ни бЕдна!
Не вИждаш ли, всИчко от нОщ е пленЕно?
Не чУваш ли, прАвда с лъжАта се бОри?
ГоркО ни!
НарОде мой, бЕден, родИно сиЯйна,
брАтя сиромАси, в ковАни верИги!
ГорЯт страшни рАни, ужАсни, открИти
във лОното твОе, любИма УкрАйна!
А Игото тЕжко да мАхне кой мОже?
О, бОже!
КогА туй ще свЪрши? ИлИ ще загИнем?
ПроклЕти ръцЕте, що пАдат без вОля!
РодЕни, защО ли живЕем във грОба?
Как нИй да живЕем в позОра невИнни,
и нЕка смърттА над очИте се стЕле!
Ох, лЕле!
----------------------------------
***
Сторононько р?дна! коханий м?й краю!
Чого все замовкло в тоб?, зан?м?ло?
Де-не-де озветься пташина несм?ло,
Немов перед бурею в темному гаю,
? знову замовкне… як глухо, як тихо…
Ой лихо!
Ой, де ж бо ти, воле, ти, зоре та?мна?
Чому ти не з?йдеш на землю ?з неба?
Осяяти землю безщасную треба!
Ти бачиш, як все в нас покрила н?ч темна?
Ти чу?ш, як правду неправда скр?зь боре?
Ой горе!
О люде м?й б?дний, моя ти родино,
Брати мо? вбог?, закут? в кайдани!
Палають страшн?, незагойн?? рани
На лон? у тебе, моя Укра?но!
Кормигу тяжку хто розбить нам поможе?
Ой боже!
Коли ж се минеться! Чи згинем без дол??
Прокляття рукам, що спадають без сили!
Нав?що родитись ? жити в могил??
Як ма?мо жити в ганебн?й невол?,
Хай смертна темнота нам оч? застеле!
Ой леле!
1891
?Сторононько р?дна! Коханий м?й краю!?
(Из "Сльози-перли" - Посвята ?ванов? Франков?)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Страна моя родна! Земя ти любима!
Защо всичко в тебе замлъква, замира?
И тъй както птица зовеш боязливо,
пред буря в гората се скриваш немила,
ту глухо, ту тихо... гласът ти замлъква...
О, мъка!
Къде си ти, волност, звезда ти, стаена?
Защо не се спуснеш при нас от небето?
С лъчи озари ти земята ни бедна!
Не виждаш ли, всичко от нощ е пленено?
Не чуваш ли, правда с лъжата се бори?
Горко ни!
Народе мой, беден, родино сияйна,
братя сиромаси, в ковани вериги!
Горят страшни рани, ужасни, открити,
във лоното твое, любима Украйна!
А игото тежко да махне кой може?
О, боже!
Кога туй ще свърши? Или ще загинем?
Проклети ръцете, що падат без воля!
Родени, защо ли живеем във гроба?
Как ний да живеем в позора невинни,
и нека смъртта над очите се стеле!
Ох, леле!
1891
Превод от украински език: Мария Шандуркова
28.02.2017 г.
--------------------------------
СтранА моя рОдна! земЯ ти любИма!
ЗащО всичко в тЕбе замлЪква, замИра?
Ти сЯкаш си птИца, зовЕш боязлИво,
пред бУря в горАта се скрИваш немИла,
ту глУхо, ту тИхо... гласЪт ти замлЪква...
О, мЪка!
КъдЕ си ти, вОлност, звездА ти, стаЕна?
ЗащО не се спУснеш при нАс от небЕто?
С лъчИ озарИ ти земЯта ни бЕдна!
Не вИждаш ли, всИчко от нОщ е пленЕно?
Не чУваш ли, прАвда с лъжАта се бОри?
ГоркО ни!
НарОде мой, бЕден, родИно сиЯйна,
брАтя сиромАси, в ковАни верИги!
ГорЯт страшни рАни, ужАсни, открИти
във лОното твОе, любИма УкрАйна!
А Игото тЕжко да мАхне кой мОже?
О, бОже!
КогА туй ще свЪрши? ИлИ ще загИнем?
ПроклЕти ръцЕте, що пАдат без вОля!
РодЕни, защО ли живЕем във грОба?
Как нИй да живЕем в позОра невИнни,
и нЕка смърттА над очИте се стЕле!
Ох, лЕле!
----------------------------------
***
Сторононько р?дна! коханий м?й краю!
Чого все замовкло в тоб?, зан?м?ло?
Де-не-де озветься пташина несм?ло,
Немов перед бурею в темному гаю,
? знову замовкне… як глухо, як тихо…
Ой лихо!
Ой, де ж бо ти, воле, ти, зоре та?мна?
Чому ти не з?йдеш на землю ?з неба?
Осяяти землю безщасную треба!
Ти бачиш, як все в нас покрила н?ч темна?
Ти чу?ш, як правду неправда скр?зь боре?
Ой горе!
О люде м?й б?дний, моя ти родино,
Брати мо? вбог?, закут? в кайдани!
Палають страшн?, незагойн?? рани
На лон? у тебе, моя Укра?но!
Кормигу тяжку хто розбить нам поможе?
Ой боже!
Коли ж се минеться! Чи згинем без дол??
Прокляття рукам, що спадають без сили!
Нав?що родитись ? жити в могил??
Як ма?мо жити в ганебн?й невол?,
Хай смертна темнота нам оч? застеле!
Ой леле!
1891
Метки: