Сергей Есенин - В лунном кружеве украдкой...

Сергей Есенин
?В лунном кружеве украдкой...“

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Долината в лунно було
призраци е уловила.
На икона зад кандило
се усмихва Магдалина.

Някой дързък и несвестен
на усмивка завидял е.
Черна вечер очи блещи,
а луната в люлка бяла.

Тройка-хала, полудяла,
пръска пот, студена, остра,
и треви ридаят жално
на гърба на вятър мощен.

Точи смърт косата своя...
Плаче вече Магдалина.
Помени, молитво моя,
който ходи по долини.

1915
Превод: 02.01.2020 г., София

-----------------------------------

ДолинАта в лУнно бУло
прИзраци е уловИла.
На икОна зад кандИло
се усмИхва МагдалИна.

Някой дЪрзък и несвЕстен
на усмИвка завидЯл е.
ЧЕрна вЕчер очИ блЕщи,
а лунАта в лЮлка бЯла.

ТрОйка-хАла, полудЯла,
прЪска пОт, студЕна, Остра,
и тревИ ридАят жАлно
на гърбА на вЯтър мОщен.

ТОчи смЪрт косАта свОя...
ПлАче вЕче МагдалИна.
ПоменИ, молИтво мОя,
кОйто хОди по долИни.

---------------------------------

***
В лунном кружеве украдкой
Ловит призраки долина.
На божнице за лампадкой
Улыбнулась Магдалина.

Кто-то дерзкий, непокорный,
Позавидовал улыбке.
Вспучил бельма вечер черный,
И луна — как в белой зыбке.

Разыгралась тройка-вьюга,
Брызжет пот, холодный, терпкий,
И плакучая лещуга
Лезет к ветру на закорки.

Смерть в потемках точит бритву...
Вон уж плачет Магдалина.
Помяни мою молитву
Тот, кто ходит по долинам.

1915

Художник: Игорь Медведев