СтрастРосица Петрова - http://www.stihi.ru/2012/04/03/10343Днес рожбата ни вече е пораслаи все така е нежна и прекрасна,напомня ми за онзи ден когато,от радост на гърдите ти заплаках.Отрасна тя сред бури и вълнения,сред миг...

Сякаш стискам във шепа петачеРосица Петрова - http://www.stihi.ru/2012/03/20/296Капе нощ и всичко е някак си..,сякаш стискам във шепа петаче,щом подхвърли парче от душата сина живота ми колоездача.С разсъблечен тризъбец Лун...

Щом по теб съм полудялаРосица ПетроваТи си моя обич цяла,щом по теб съм полудяла.Гледам нощната зорница,тази чудна хубавицакак наднича и ревнува,че сърцето ми лудуваКато птиче в небесатае мечтата ми крилата-щом...

Как се кърпи любовРосица ПетроваТози вятър така пощуря!Пощуря ли..? Направо беснее!Укротява и той като меневероятно гнева си така.Всички облаци тъй изподра!На парцали провеси в небето.Че не може да бъде прието,н...

Всичко е възможноКрасимир ТеневИма два начина да изживеем живота си.Единият като не вярваме в чудеса, другият –като вярваме че всяко нещо е чудо.” АйнщайнДъждът не ще прогони пролеттадори и в сняг да се превърне,из...

Когато ме нарече АфродитаРосица ПетроваКогато ме нарече Афродита,той в шепата ми сложи шепа пясък,посочи ми със поглед към зенита,защото вече бях го разпознала.Душата му, душата ми оплита,в пътеката, от лунен лъч огряна...

На стихи Михайла Барановского - http://stihi.ru/2021/09/20/2332Пришёл старик в больницу:-"Достала боль, в боку!.."-Так вам к хирургу надо,Боль мигом отсекут!Хирург живот пощупалИ вслух проговорил:...

...до мекотата на чувствен овал...Мария Магдалена Костадиноваразлива се пак вечертадъждовно самотнапо кълновете топли на чувстватас думите мило докосваща твоите...до призрачното усещане че те иматъгата до крехкост с...

- Пропахший морем ветерок,Влетел в окно и, словно парус,Надул портьеры, сел у ног..., -Так моя сказка начиналась.А внучка, смотрит на меня,Глаза распахнуты в восторге.-...там тучки, схожи на ягнят,И всюду, розы вдоль дороги...

Кехлибарена есенЙорданка Господинова -http://www.stihi.ru/2012/10/23/262След лазурната лудост на лятотооще тлеят в очите стърнища…Не успях да отлитна със ятото,тук останах да търся огнище.А и вятърът дълго ми пеешев...