О тебе грущу...

За теб тъгувам...

Мария Магдалена Костадинова -
http://www.stihi.ru/2010/08/10/41

Свели
кротко главици
край реката върбите с мен тихо тъгуват
в крехките им клонки и листи
мислите ми нежни за тебе
са скрити...

Отнася
ромонът чист на водата
болката... някъде там, надалеко...
върху знойната гръд на горещото пладне
споменът мил за теб
оживява...

Към мене
притичва по синята длан на реката
милувка нежна в полъха тих на речния вятър
и в топлия сън на върбите
отново притихва...
до утре...

Перевод с болгарского


Загрустив, слоняюсь вдоль реки.
Рядом вербы головы склонили,
Словно вникнув в глубь моей тоски,
Листьями в раздумье шевелили…

Боль мою восприняла река,
Подхватив ее воды журчаньем,
Вдаль несет, как будто на руках.
Образ милый всплыл в воспоминанье.

По ладони голубой реки,
Ты спешишь ко мне для милования.
Нежно дышит теплым сном ракит
Поцелуй твой – ветерка касание...

Олег Глечиков

01 апреля 2011 года, г.Керчь, Украина