Антонина Димитрова Шопен Фантазия - Импровизация
АНТОНИНА ДИМИТРОВА, БОЛГАРИЯ
ШОПЕН. ФАНТАЗИЯ ИМПРОМПТЮ
Танцува зимната виелица
под острите арпежи на Шопен
и пухкав сняг навред се стели,
а вятърът приглася вдъхновен.
Рояк снежинки-балерини
завихрят фантастично импромптю,
прегръщат планини, долини...
Земята не усеща студ...
Прозорците разцъфнаха във бяло
под ласкавите пръсти на снега.
В небето тази нощ изгряла е
най-ярка Витлеемската звезда.
Тя във сърцата пръска искри –
благовести Христовото Рождение.
Душите ни от грях пречистила,
носи божествено спасение.
Във пирует снежинки се въртят –
рояк от сбъднати желания...
Блести във шепите ни сняг
със дъх на северно сияние.
ШОПЕН. ФАНТАЗИЯ–ИМПРОВИЗАЦИЯ
http://www.stihi.ru/2012/12/03/6794
Перевод с болгарского
Александра Борисова
Танцует зимняя метелица,
Звучит арпеджио Шопена.
Пушистый снег повсюду стелется,
И ветер дует вдохновенно.
Снежинки в быстром танце кружатся,
В фантазиях импровизаций,
Замёрзли горы, долы, лужицы -
Земле зимою не до танцев.
Окошки белым покрываются,
Как рукотворные снега.
С востока ночью поднимается
К нам Вифлеемская Звезда!
В сердцах расплавленными искрами
Нам Весть – Христова Рождества!
И в души, от грехов очищенных,
Несёт сиянье торжества.
Снежинки падают, вращаются,
В ту ночь сбываются желания!
В ладонях - снег! Мы удивляемся
Дыханью зимнего сияния.
ШОПЕН. ФАНТАЗИЯ ИМПРОМПТЮ
Танцува зимната виелица
под острите арпежи на Шопен
и пухкав сняг навред се стели,
а вятърът приглася вдъхновен.
Рояк снежинки-балерини
завихрят фантастично импромптю,
прегръщат планини, долини...
Земята не усеща студ...
Прозорците разцъфнаха във бяло
под ласкавите пръсти на снега.
В небето тази нощ изгряла е
най-ярка Витлеемската звезда.
Тя във сърцата пръска искри –
благовести Христовото Рождение.
Душите ни от грях пречистила,
носи божествено спасение.
Във пирует снежинки се въртят –
рояк от сбъднати желания...
Блести във шепите ни сняг
със дъх на северно сияние.
ШОПЕН. ФАНТАЗИЯ–ИМПРОВИЗАЦИЯ
http://www.stihi.ru/2012/12/03/6794
Перевод с болгарского
Александра Борисова
Танцует зимняя метелица,
Звучит арпеджио Шопена.
Пушистый снег повсюду стелется,
И ветер дует вдохновенно.
Снежинки в быстром танце кружатся,
В фантазиях импровизаций,
Замёрзли горы, долы, лужицы -
Земле зимою не до танцев.
Окошки белым покрываются,
Как рукотворные снега.
С востока ночью поднимается
К нам Вифлеемская Звезда!
В сердцах расплавленными искрами
Нам Весть – Христова Рождества!
И в души, от грехов очищенных,
Несёт сиянье торжества.
Снежинки падают, вращаются,
В ту ночь сбываются желания!
В ладонях - снег! Мы удивляемся
Дыханью зимнего сияния.
Метки: