Христо Ботев. Втiкачка

Христо Ботев

ВТ?КАЧКА


Переклад з болгарсько? Любов? Цай


Чути гру соп?лки зрана
на лужку поп?д горою,
гарна молода Стояна
з в?драми йде за водою.

З двору лаянка луна? –
то огидна т?тка ла?.
?Чи здур?ла ти, Стояно,
чом по воду йдеш так рано?

Ст?й, ход?мо вдвох!? – гукнула
та й до матер? майнула,
ганьбувати щоб Стояну,
що ходила на поляну.

На високий ?анок жваво
виступа старенька мати,
як узр?ла стяг кривавий,
то й схопилась ут?кати.

Чи то стяг там майор??
м?ж юнацтва, м?ж дружини?
Чи Стоянчин стан б?л??
та й в об?ймах у Дойчина?

Як побачив, що миленька
йде до нього через луку,
з гурту виступив скоренько
? простяг до не? руку.

?Гей, дружино, нумо, станьте!
Он ?де вона – погляньте –
пташка мила йде до мене,
то моя ? наречена?.

В?н, веселий, виходжа?,
йде до любо? Стояни;
сальва голосно луна?,
грають сурми й барабани

Дружно в?йсько виступа?
? вес?льно? сп?ва?.
Руки д?вчини мов крила –
об?йма? Дойчин милу.

Клята мати тут збагнула
? оману враз в?дчула,
проклина? до загину
то дочку, а то Дойчина.

?Хай тоб? морока буде,
клята дочко, ?з Дойчином,
хоч би де була – хай всюди
б’? тебе лиха година.

Дочко, хай в тво?й родин?
зло живе, недуги й рани,
? пристигнуть хай Дойчина
? вязниця, ? кайдани.

А гайдук, що любиш палко,
завтра хай би був на диб?,
? см?явсь на кутн? мавкам
злою посм?шкою н?би.

Стати бунтарем примусив
в?н твого, дитино, брата.
Жде тебе тепер спокуса
мат?р кинути ? тата?.

В?д прокльон?в тих проснувся
? старий Стоянчин тато,
вийшов в?н ? аж жахнувся
дивним дивом, що й казати...

Як побачив в?н Дойчина,
р?дну доню та ще й сина,
гладить бороду ? слово
промовля? до д?брови.

?Боровино, мамо мила,
ск?льки часу боронила
нас, гайдук?в, незрадима,
таж ?з друзями мо?ми!

Бережи ?х, син?й гаю,
поки сонце в св?т? гра?,
доки в неб? птах сп?ва?, –
хай це стяг на в?тр? ма?!?


***

Ориг?нал:

Христо Ботев

ПРИСТАНАЛА

http://www.stihi.ru/2013/08/18/44


Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика:
?Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?

Стой, почакай д’идем двама!?
Па се спусна к’нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.

Ей изкочи стара майка
на висок и хубав чардак:
ахна, търти се, заплака,
като видя кървав байряк,

че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.

Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:

?Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде – погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!?

Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближи я – с пушка гръмна,
като видя, че й засмяна.

И дружина загърмяха
на засевки, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.

А нейната клета мама,
като гледа таз измама,
сълзи лее и проклина
ту щерка си, ту Дойчина.

?Да не цъфнеш, да не пекнеш,
дъще клета, със Дойчина,
да окапеш, дето седнеш –
да не станеш по година!

Дано болест те налегне,
болест, дъще, живеница,
и Дойчин да не убегне
от верига, от темница!

Тоз хайдутин, що го любиш,
на кол утре да го видиш,
че от там се тебе хили
и на горски самодиви!

Че той батя ти измами,
та хайдутин върл направи;
а теб, дъще, клета, мами,
баща, майка та остави!?

От тез клетви се събуди
и Стоенкин баща стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.

Но кат видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

?Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари
с отбор момци и другари, –

храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце в светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!?