Корнева Ольга - Осень в Душе

Осень в Душе

***
С неба дождь непрестанно льёт,
Мелкой рябью покрыты лужи.
Дождь считает, что людям нужен.
Если так, то пускай идёт.

Ветер песней наводит грусть
И бывает порой несносен.
Но уже наступила Осень.
Значит, песни поются пусть.

Солнце скрылось за облака,
От меня спрятав лучик света.
Солнце там, где доныне лето,
Обойдусь без него пока.

Мне как будто бы всё равно...
Ничего же нельзя исправить.
Осень жизнью моею правит,
Поселившись в Душе давно.



Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ЕСЕН В ДУШАТА

Дъжд от небето непрестанно се лее,
ситни дипли покрили са локвите.
За хората, смята дъжда, че е нужен.
Ако тъй е, пусни го да ходи.

Песен та на вятъра навява тъга
и понякога той нетърпим е.
Но ето, че вече есента е дошла
И нека значи, песента да си пее.

Зад облака вече закрива се слънцето,
от мен скри се светлият лъч.
Слънцето няма го там, де бе лятото,
за сега ще се справя без него.

На мене, все едно ми е, сякаш...
Няма какво да поправя.
Есента на моя живот мина,
утаи се в душата отдавна..