Iван Вазов. Снiг

?ван Вазов

СН?Г

Переклад з болгарсько? Любов? Цай



Знав змолоду закон фатальний:
колись впаде на скрон? сн?г,
тож доведеться ? мен?
зустр?ти присуд цей печальний.

З?в’януть м?ць ? стать п?зн?ш,
знеможен? ослабнуть кост?,
журба з печаллю все част?ш
ходитимуть до мене в гост?.

Я дочекавсь сво?х сн?г?в:
? т?ло вже мо? слаб?? –
як все живе, я постар?в,
та т?льки серце не стар??.

***

Ориг?нал:

Иван Вазов

СНЕГЪТ


Бях млад и казвах: стар ще бъда,
ще падне сняг въз таз коса,
кат вси и аз ще понеса
с печал природната присъда.

И ще омекне мъжка мощ,
и ще ослабнат морни кости,
тъги и рой недъзи ощ
печални ще ми бъдат гости.

И на, дочахах, доживях:
дойде снегът, плътта слабее –
кат всичко живо, остарях,
сърцето още не старее.

Иван Вазов. Съчинения в четири тома. София, ?Български писател?, стр.409