Иван Бунин - Таинственно шумит лесная тишина
Иван Бунин
***Таинственно шумит лесная тишина
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Шум тайнствен се дочува в горска тишина,
невидимо в гори пристъпва с песен Есен...
Тъмнее ден след ден, - и ето под звъна
на мрачните ели се носи тъжна песен.
?Нека с вятър летят и въртят се листа,
нека тя замете на минало тъгите!
Надежда, скръб, любов – вий стари сте слова,
вий сухи сте листа, не ще да разцъфтите!“
Навъсен бор шуми, летят листа далеч,
но в шумни гласове и в песен безнадеждна
аз жалбата дочух: във нея тъжна реч,
тъгува пролетта, и ласкава, и нежна.
Все още е далеч зимовна глухота...
Душата търси пак вълненията живи,
от сладката тъга, тъжовно се опива
и своя ум не слуша тя.
1898
Превод: 10.11.2015 г.
-----------------------------------------------------------
Шум тАйнствен се дочУва в гОрска тишинА,
невИдимо в горИ пристЪпва с пЕсен Есен...
ТъмнЕе дЕн след деЕн, - и Ето под звънА
на мрАчните елИ се нОси тЪжна пЕсен.
?Нека с вЯтър летЯт и се въртЯт листА,
нека тЯ заметЕ на мИнало тъгИте!
НадЕжда, скрЪб, любОв – вий стАри сте словА,
вий сУхи сте листА, не щЕ да разцъфтИте!“
НавЪсен бор шумИ, летЯт листА далЕч,
но в шУмни гласовЕ и в пЕсен безнадЕждна
аз жАлбата дочУх: във нЕя тЪжна рЕч,
тъгУва пролеттА, и лАскава, и нЕжна.
Все Още е далЕч зимОвна глухотА...
ДушАта тЪрси пАк вълнЕнията жИви,
от слАдката тъгА, тъжОвно се опИва
и свОя Ум не слУша тЯ.
---------------------------------------------------------
***
Таинственно шумит лесная тишина,?
Незримо по лесам поёт и бродит Осень...?
Темнеет день за днём, - и вот опять слышна?
Тоскующая песнь под звон угрюмых сосен.
"Пусть по ветру летит и кружится листва,?
Пусть заметет она печальный след былого!?
Надежда, грусть, любовь - вы, старые слова,?
Как блеклая листва, не расцветете снова!"
Угрюмо бор гудит, несутся листья вдаль...?
Но в шумном ропоте и песне безнадежной?
Я слышу жалобу: в ней тихая печаль,?
Укор былой весне, и ласковый, и нежный.
И далеко еще безмолвная зима...?
Душа готова вновь волненьям предаваться,?
И сладко ей грустить и грустью упиваться,?
Не внемля голосу ума.
1898
Художник: Иван Шишкин ?Золотая осень“
***Таинственно шумит лесная тишина
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Шум тайнствен се дочува в горска тишина,
невидимо в гори пристъпва с песен Есен...
Тъмнее ден след ден, - и ето под звъна
на мрачните ели се носи тъжна песен.
?Нека с вятър летят и въртят се листа,
нека тя замете на минало тъгите!
Надежда, скръб, любов – вий стари сте слова,
вий сухи сте листа, не ще да разцъфтите!“
Навъсен бор шуми, летят листа далеч,
но в шумни гласове и в песен безнадеждна
аз жалбата дочух: във нея тъжна реч,
тъгува пролетта, и ласкава, и нежна.
Все още е далеч зимовна глухота...
Душата търси пак вълненията живи,
от сладката тъга, тъжовно се опива
и своя ум не слуша тя.
1898
Превод: 10.11.2015 г.
-----------------------------------------------------------
Шум тАйнствен се дочУва в гОрска тишинА,
невИдимо в горИ пристЪпва с пЕсен Есен...
ТъмнЕе дЕн след деЕн, - и Ето под звънА
на мрАчните елИ се нОси тЪжна пЕсен.
?Нека с вЯтър летЯт и се въртЯт листА,
нека тЯ заметЕ на мИнало тъгИте!
НадЕжда, скрЪб, любОв – вий стАри сте словА,
вий сУхи сте листА, не щЕ да разцъфтИте!“
НавЪсен бор шумИ, летЯт листА далЕч,
но в шУмни гласовЕ и в пЕсен безнадЕждна
аз жАлбата дочУх: във нЕя тЪжна рЕч,
тъгУва пролеттА, и лАскава, и нЕжна.
Все Още е далЕч зимОвна глухотА...
ДушАта тЪрси пАк вълнЕнията жИви,
от слАдката тъгА, тъжОвно се опИва
и свОя Ум не слУша тЯ.
---------------------------------------------------------
***
Таинственно шумит лесная тишина,?
Незримо по лесам поёт и бродит Осень...?
Темнеет день за днём, - и вот опять слышна?
Тоскующая песнь под звон угрюмых сосен.
"Пусть по ветру летит и кружится листва,?
Пусть заметет она печальный след былого!?
Надежда, грусть, любовь - вы, старые слова,?
Как блеклая листва, не расцветете снова!"
Угрюмо бор гудит, несутся листья вдаль...?
Но в шумном ропоте и песне безнадежной?
Я слышу жалобу: в ней тихая печаль,?
Укор былой весне, и ласковый, и нежный.
И далеко еще безмолвная зима...?
Душа готова вновь волненьям предаваться,?
И сладко ей грустить и грустью упиваться,?
Не внемля голосу ума.
1898
Художник: Иван Шишкин ?Золотая осень“
Метки: