Николай Ганебных Истлели книги Изгниха книгите

?ИСТЛЕЛИ КНИГИ”
Николай Васильевич Ганебных (р. 1946 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ИЗГНИХА КНИГИТЕ

Изтляха древните завети,
изгниха книгите в забрава
и вече светъл лъч не свети
над мъдри притчи и изяви.

Сменихме радостта с парите,
не е на почит честен труд.
Ако си прав, ще те разпитва
Шемякинският страшен съд.

Отидоха си лекар и учител,
безкористните наши покровители:
учителят – в душите ни целител,
и лекарят – защитник на душите ни.

* Шемякински съд – нарицателен израз за несправедлив съд и съдебен произвол.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Ганебных
ИСТЛЕЛИ КНИГИ

Забыты ветхие заветы.
Истлели книги и парча,
Исчезли вехи и приметы,
Нет больше светлого луча.

Нам счастье заменили деньги,
Стал не в почете честный труд,
Когда за правду ставят к стенке,
Когда в ходу Шемякин суд.

Сколь бескорыстен был учитель
И врач! – ушли в небытие.
Учитель был души целитель,
А врач – защитник для нее...

http://www.stihi.ru/2011/06/01/1318




---------------
Руският поет и писател Николай Ганебних (Николай Васильевич Ганебных) е роден през 1946 г. в гр. Михайловск, Свердловска област. Завършва специалността физика в Свердловския педагогически институт (1968 г.). Работи като преподавател по физика, информатика и немски език. Пише поезия и проза, превежда поезия от немски и от български език. Публикува стихове в списания, алманаси и сборници като ?Урал”, ?Проталина”, ?Веси”, ?Московский Парнас”, ?Складчина”, ?Добряне”, ?Новый дом”, ?Наш круг” и др. Председател е на литературното обединение ?Петроглиф”, известно като обединител на творците от уралския регион. Автор е на стихосбирката ?Светлые ключи” (2004 г.). Живее в гр. Екатеринбург в Урал.

Метки:
Предыдущий: Веточка Вишни. Я поцелуем разбужу уста
Следующий: Ева Липска. Здесь