Сергей Есенин - К теплому свету, на отчий порог
Сергей Есенин
***К теплому свету, на отчий порог
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Топъл и светъл си, бащин мой праг,
ти ме привличаш със въздуха благ.
Чакат там баба и дядо сами
внука игрив в слънчогледови дни.
Внукът им – бяла брезичка, напет,
с медни косички, ръце – кадифе.
Само, о друже, по сини очи -
него си спомняли в сън и мечти.
Праща им радост, лъчи във мъгла,
там от иконата Дева света.
С тиха усмивка на нежно лице
внука държи тя на свойте ръце.
1917
Превод: юни 2014 г.
--------------------
ТОпъл и свЕтъл си, бАщин мой прАг,
тИ ме привлИчаш със вЪздуха блАг.
ЧАкат там бАба и дЯдо самИ
внУка игрИв в слънчоглЕдови днИ.
ВнУкът им – бЯла брезИчка, напЕт,
с мЕдни косИчки, ръцЕ – кадифЕ.
САмо, о дрУже, по сИни очИ -
нЕго си спОмняли в сЪн и мечтИ.
ПрАща им рАдост, лъчИ във мъглА,
тАм от икОната ДЕва светА.
С тИха усмИвка на нЕжно лицЕ
внУка държИ тя на свОйте ръцЕ.
* * *
К тёплому свету, на отчий порог,
Тянет меня твой задумчивый вздох.
Ждут на крылечке там бабка и дед
Резвого внука подсолнечных лет.
Строен и бел, как берёзка, их внук,
С мёдом волосьев и бархатом рук.
Только, о друг, по глазам голубым —
Жизнь его в мире пригрезилась им.
Шлёт им лучистую радость во мглу
Светлая дева в иконном углу.
С тихой улыбкой на тонких губах
Держит их внука она на руках.
<1917>
Перевод: июнь 2014
Перевод на английский язык:
Людмила Пургина (Людмила31)
To warm light, to my paternal threshold
Wistful sigh of your's pulls me as a rein old.
There on porch my grandfather, grandmother
Wait their frisky grandson, as sunflower.
Their grandson is slim, white as birch, honey hair,
His small hands are like velvet, as ever.
But, my friend, from his blue open eyes -
They may have dreamed all minutes of his life.
Only maiden from icon in corner sends them
Happiness's glare and light of the heaven.
Their grandson she on hands lightly keeps
With a silent smile on her thin, pale lips.
1917
Людмила 31 04.07.2014
***К теплому свету, на отчий порог
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Топъл и светъл си, бащин мой праг,
ти ме привличаш със въздуха благ.
Чакат там баба и дядо сами
внука игрив в слънчогледови дни.
Внукът им – бяла брезичка, напет,
с медни косички, ръце – кадифе.
Само, о друже, по сини очи -
него си спомняли в сън и мечти.
Праща им радост, лъчи във мъгла,
там от иконата Дева света.
С тиха усмивка на нежно лице
внука държи тя на свойте ръце.
1917
Превод: юни 2014 г.
--------------------
ТОпъл и свЕтъл си, бАщин мой прАг,
тИ ме привлИчаш със вЪздуха блАг.
ЧАкат там бАба и дЯдо самИ
внУка игрИв в слънчоглЕдови днИ.
ВнУкът им – бЯла брезИчка, напЕт,
с мЕдни косИчки, ръцЕ – кадифЕ.
САмо, о дрУже, по сИни очИ -
нЕго си спОмняли в сЪн и мечтИ.
ПрАща им рАдост, лъчИ във мъглА,
тАм от икОната ДЕва светА.
С тИха усмИвка на нЕжно лицЕ
внУка държИ тя на свОйте ръцЕ.
* * *
К тёплому свету, на отчий порог,
Тянет меня твой задумчивый вздох.
Ждут на крылечке там бабка и дед
Резвого внука подсолнечных лет.
Строен и бел, как берёзка, их внук,
С мёдом волосьев и бархатом рук.
Только, о друг, по глазам голубым —
Жизнь его в мире пригрезилась им.
Шлёт им лучистую радость во мглу
Светлая дева в иконном углу.
С тихой улыбкой на тонких губах
Держит их внука она на руках.
<1917>
Перевод: июнь 2014
Перевод на английский язык:
Людмила Пургина (Людмила31)
To warm light, to my paternal threshold
Wistful sigh of your's pulls me as a rein old.
There on porch my grandfather, grandmother
Wait their frisky grandson, as sunflower.
Their grandson is slim, white as birch, honey hair,
His small hands are like velvet, as ever.
But, my friend, from his blue open eyes -
They may have dreamed all minutes of his life.
Only maiden from icon in corner sends them
Happiness's glare and light of the heaven.
Their grandson she on hands lightly keeps
With a silent smile on her thin, pale lips.
1917
Людмила 31 04.07.2014
Метки:
