Мара Белчева. Бреду в вечiрнiй час сама

Мара Белчева

Бреду в веч?рн?й час сама.
Ген св?тляк?в в трав? я бачу,
?х – спомини сво? неначе –
ловлю й пускаю тишкома.

У хату, с?ру ? пусту,
тод? вертаю сумовито...
Сп?шу я св?чку загасити,
аби вта?ти самоту.

(переклад з болгарсько? — Любов Цай)

***

Оригинал:

Мара Белчева

Сама в вечерний път вървя.
Светулки светят из тревата, –
кат спомените ми в тъмата:
изпущам ги и пак ловя.

И в мойто сиротно дома
в ръце си нищо не отнасям…
И бързо аз свещта угасям –
да се не гледам пак сама.