Боль Болест Красимир Георгиев

БОЛЬ

Всмотрись-ка в отраженье судьбы-то –
судьба ли это иль азартная игра?
Дружба-то до гроба не забыта?
Товарищество ныне вышло со двора,
дети наши – музейная ценность,
семейство – хрустальная ваза,
поэту осталось петь бедность,
где щит от боли такой заразы?
В космы-то наши вцепились репейники!
Где щит от боли такой заразы?
Мы ж с моим сердцем теперь коробейники
любовью меняемся на безобразье.


Красимир Георгиев
БОЛЕСТ

Ще търся в огледалото съдбата си –
съдба ли е, или хазартна миза?
Ще имам ли до гроб добри приятели?
Приятелството стана архаизъм,
децата ни – музейна ценност,
семейството – кристална ваза,
професия – поет по бедност,
от тази болка как да се предпазя?
В косите ни поникнаха кокичета!
От тази болест как да се предпазя?
Сърцето ми, препълнено с обичане,
Разменя любовта срещу омраза.
Написано: 11.11.1984 г.
http://www.stihi.ru/2011/07/29/6524