Михаил Лермонтов - Вечер

Михаил Лермонтов
ВЕЧЕР

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Кога приседне ален ден
далеч в безкрая син,
кога полегне мрак стаен
и сянка всичко скрий, -

тогава мисля си в покой
за вечност в любовта,
дочувам глас, шепти ми той:
"Щастлив не ще си пак."

И взирам се във небеса
с притихнала душа,
те правили са чудеса,
но не за двама с нас,

не за нищожния глупак,
за който поглед твой
е дар най-скъп и вечно драг
във звездния безброй.

Превод: Мария Шандуркова, април 2014 г.

-----------------

КогА присЕдне Ален дЕн
далЕч в безкрАя сИн,
когА полЕгне мрАк стаЕн
и сЯнка всИчко скрИй, -

тогАва мИсля си в покОй
за вЕчност в любовтА,
дочУвам глАс, шептИ ми тОй:
"ЩастлИв не щЕ си пАк."

И взИрам се във небесА
с притИхнала душА,
те прАвили са чудесА,
но нЕ за двАма с нАс,

не за нищОжния глупАк,
за кОйто пОглед твОй
е дАр най-скЪп и вЕчно дрАг,
във звЕздния безбрОй.


Вечер


Когда садится алый день
За синий край земли,
Когда туман встает и тень
Скрывает всё вдали, -

Тогда я мыслю в тишине
Про вечность и любовь,
И чей-то голос шепчет мне:
"Не будешь счастлив вновь."

И я гляжу на небеса
С покорною душой,
Они свершали чудеса,
Но не для нас с тобой,

Не для ничтожного глупца,
Которому твой взгляд
Дороже будет до конца
Небесных всех наград.

1830-1831