Пейо Яворов. Солнце бледное прозрело...

Откроило образ бледен
слънце в сиви небеса.
Поразклаща вятър леден
осланени дървеса.

Гледа слънце, а по клони
едри капки се берат;
лъхне вятър– капки рони,
сякаш сълзи че текат.

Пейо Яворов


Солнце бледное прозрело
в сизых, низких небесах.
Ветки в панцирях дебелых
с ветром в схватке на весах.

Взглянет солнце– глянь, на ветках
капли крупные висят.
Дунет ветер– словно детки
дружно плачут древеса.

Пейо Яворов

Метки:
Предыдущий: Дороти Паркер. Рыболовка
Следующий: the song of wandering Aengus