До бесконечности
Йорданка Господинова( Болгария)
http://www.stihi.ru/2013/03/10/12093
До безкрайност
Йорданка Господинова
В очите ти въпросите са живи
и бавно догоряват със нощта…
Научих се със теб да съм щастлива,
научих се със тебе да летя.
И няма как различно да се случи –
това небе е вече благослов.
Светът навън навярно пак се учи,
как се осъмва с клетва във любов…
И как в мечти, до лудост премълчани
се ражда път, по-стръмен от преди.
Понякога го плащаме със рани
в които даже залезът кърви…
А той загърбва старите тревоги.
Простил е всички грешки и вини,
щом в погледата ти до безкрайност мога
да отболявам всички тишини…
До бесконечности
В твоих глазах ещё вопросы живы,
Ночь догорает, крылья не сложить…
С тобой я научилась быть счастливой,
И в небе птицей трепетной парить.
И нет различий, славлю этот случай,
Прошу ,о небо, нас благослови...
Небесный свет ,быть может, снова учит,
Чтобы проснуться с клятвой о любви…
Словно в мечтах, сокрытых до безумья,
Намечен путь опасней , чем вчера,
Так станешь птицей раненой и мудрой,
Чтоб на закате не сложить крыла…
Тревоги улетают, небо ближе,
Простились все ошибки и вина…
В твоих глазах я бесконечность вижу,
И отболит любая тишина...
художник: Lena Y.Liu
http://www.stihi.ru/2013/03/10/12093
До безкрайност
Йорданка Господинова
В очите ти въпросите са живи
и бавно догоряват със нощта…
Научих се със теб да съм щастлива,
научих се със тебе да летя.
И няма как различно да се случи –
това небе е вече благослов.
Светът навън навярно пак се учи,
как се осъмва с клетва във любов…
И как в мечти, до лудост премълчани
се ражда път, по-стръмен от преди.
Понякога го плащаме със рани
в които даже залезът кърви…
А той загърбва старите тревоги.
Простил е всички грешки и вини,
щом в погледата ти до безкрайност мога
да отболявам всички тишини…
До бесконечности
В твоих глазах ещё вопросы живы,
Ночь догорает, крылья не сложить…
С тобой я научилась быть счастливой,
И в небе птицей трепетной парить.
И нет различий, славлю этот случай,
Прошу ,о небо, нас благослови...
Небесный свет ,быть может, снова учит,
Чтобы проснуться с клятвой о любви…
Словно в мечтах, сокрытых до безумья,
Намечен путь опасней , чем вчера,
Так станешь птицей раненой и мудрой,
Чтоб на закате не сложить крыла…
Тревоги улетают, небо ближе,
Простились все ошибки и вина…
В твоих глазах я бесконечность вижу,
И отболит любая тишина...
художник: Lena Y.Liu
Метки: