Лиодор Пальмин Опозоренный храм Опозореният храм
?ОПОЗОРЕННЫЙ ХРАМ”
Лиодор Иванович Пальмин (1841-1891 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОПОЗОРЕНИЯТ ХРАМ
Ето го, пред нас е храм свещен и древен,
в панаир превърнат, в кръчма, в приток дребен;
храм литературен, свят всеплам в предците –
там били са нявга гении жреците...
Мисълта-светилник е горяла ярко,
чувство е пламтяло искрено и жарко,
над олтара в стройно пеене на клира –
жертвен пламък – пламък вдъхновен и мирен;
там поет възторжен е цветя заплитал
и в сърце крилато жертвал е мечтите...
Но светилник гасне, звук на лира секне,
гениите чезнат и цветята вехнат...
И в парцали пъстри гении да сменят
клоуни, контета пръкнаха на сцена...
Хилавата мисъл мъчи се да стане –
как орел да литне, щом крила са врани,
над света крилата горе ако минат,
ще блести ръждато плитката доктрина...
Враната е врана, както да я кара,
с чужда свирка свири, чужд рефрен повтаря.
Смачкаха чираци творчески устои –
всичко е под наем, нито капка свое...
Всичко е отдавна пошло и протрито,
всичко е с лекета мръснички покрито,
допреди години с новост запленило,
днес е вехтория – бледо и изгнило!
За едно и също с бъбрене отново
всичко се превръща в папагалско слово –
с детски проклятушки на кумири бивши
идеали рухват, за света излишни...
Вместо прежни сили в таз тъма унила
новите не светят с благотворна сила!
С дрипи скудоумни на фалшиви фрази
в храм литературен нагло ни облази,
ето, сган креслива – пъплят фарисеи
с крадени елеи към олтар с идеи.
Гнилата бездарност на кокили крачи,
а ни я представят като плод юначен...
Яростни простаци под болярски капи
хулят висините и боляри хапят...
Лекарите, ето, докторски врачуват
с диагнози: ?Всеки сам да се лекува!”
Сатирик преграква с дразги там еснафски,
тук до балалайка гражданите кряскат
и пълзят нахално римоплетски орди
в храм литературен, с неграмотност горди –
в храм литературен, храм свещен и древен,
в панаир превърнат, в кръчма, в приток дребен...
Ударения
ОПОЗОРЕНИЯТ ХРАМ
Е́то го, пред на́с е хра́м свеште́н и дре́вен,
в панаи́р превъ́рнат, в кръ́чма, в при́ток дре́бен;
хра́м литерату́рен, свя́т всепла́м в предци́те –
та́м били́ са ня́вга ге́нии жреци́те...
Мисълта́-свети́лник е горя́ла я́рко,
чу́вство е пламтя́ло и́скрено и жа́рко,
над олта́ра в стро́йно пе́ене на кли́ра –
же́ртвен пла́мък – пла́мък вдъхнове́н и ми́рен;
та́м пое́т възто́ржен е цветя́ запли́тал
и в сърце́ крила́то же́ртвал е мечти́те...
Но свети́лник га́сне, зву́к на ли́ра се́кне,
ге́ниите че́знат и цветя́та ве́хнат...
И в парца́ли пъ́стри ге́нии да сме́нят
кло́уни, конте́та пръ́кнаха на сце́на...
Хи́лавата ми́съл мъ́чи се да ста́не –
ка́к оре́л да ли́тне, што́м крила́ са вра́ни,
над света́ крила́та го́ре ако ми́нат,
ште блести́ ръжда́то пли́тката доктри́на...
Вра́ната е вра́на, ка́кто да я ка́ра,
с чу́жда сви́рка сви́ри, чу́жд рефре́н повта́ря.
Сма́чкаха чира́ци тво́рчески усто́и –
вси́чко е под на́ем, ни́то ка́пка сво́е...
Вси́чко е отда́вна по́шло и протри́то,
вси́чко е с леке́та мръ́снички покри́то,
допреди́ годи́ни с но́вост заплени́ло,
дне́с е вехтори́я – бле́до и изгни́ло!
За едно́ и съ́што с бъ́брене отно́во
вси́чко се превръ́шта в папага́лско сло́во –
с де́тски прокляту́шки на куми́ри би́вши
идеа́ли ру́хват, за света́ изли́шни...
Вме́сто пре́жни си́ли в та́з тъма́ уни́ла
но́вите не све́тят с благотво́рна си́ла!
С дри́пи скудоу́мни на фалши́ви фра́зи
в хра́м литерату́рен на́гло ни обла́зи,
е́то, сга́н кресли́ва – пъ́плят фарисе́и
с кра́дени еле́и към олта́р с иде́и.
Гни́лата безда́рност на коки́ли кра́чи,
а ни я предста́вят като пло́д юна́чен...
Я́ростни проста́ци под боля́рски ка́пи
ху́лят висини́те и боля́ри ха́пят...
Ле́карите, е́то, до́кторски врачу́ват
с диагно́зи: ?Все́ки са́м да се леку́ва!”
Сатири́к прегра́ква с дра́зги та́м есна́фски,
ту́к до балала́йка гра́жданите кря́скат
и пълзя́т наха́лно римопле́тски о́рди
в хра́м литерату́рен, с неграмо́тност го́рди –
в хра́м литерату́рен, хра́м свеште́н и дре́вен,
в панаи́р превъ́рнат, в кръ́чма, в при́ток дре́бен...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лиодор Пальмин
ОПОЗОРЕННЫЙ ХРАМ
Вот он перед нами, храм священный, древний,
Ставший балаганом, рынком и харчевней, –
Храм литературы, древле чтимый свято,
Где жрецами были гении когда-то...
Где светильник мысли разгорался ярко,
Где пылало чувство искренно и жарко,
С алтаря ж вздымалось, в стройном клире пенья,
Жертвенное пламя – пламя вдохновенья,
И поэт, в восторге, с свежими цветами,
Сердце нес для жертвы, полное мечтами...
Но угас светильник, лиры замолчали,
Гении исчезли и цветы увяли...
И в лоскутьях пестрых, гениям на смену,
Гаеры и фаты вылезли на сцену...
Всюду дряблой мысли тщетные усилья –
Как орел, подняться и, вороньи крылья
Распустив над миром, с высоты орлиной
Заблистать избитой, ржавою доктриной...
Но как быть вороне, так и есть ворона, –
Всё с чужого свиста, всё с чужого тона.
Что давно руками школьников измято –
Своего ж ни капли, напрокат всё взято...
Что давно уж стало пошло и избито,
Что давно уж в пятнах, ржавчиной покрыто,
Что назад лет двадцать новизной пленяло,
А теперь, как ветошь, сгнило, полиняло!..
Об одном и том же болтовня всё та же,
Что и попугаи затвердили даже, –
Детские проклятья сверженным кумирам,
Павшим идеалам, позабытым миром...
А наместо старых, в этой тьме унылой,
Новые не блещут благотворной силой!
Ветошь скудоумья фразою мишурной
Прикрывая нагло, в храм литературный –
Вон, толпой крикливой, лезут фарисеи
С краденым елеем к алтарю идеи.
Круглая бездарность, на ходулях стоя,
Корчит публициста, чуть что не героя...
Хам в боярской шапке сыплет, с видом ярым,
Грозные проклятья и хулу боярам...
Вон, врачи выходят важными стопами,
На челе ж их блещет: ?Исцелитесь сами!”
Там сипит сатира остротой мещанской,
Здесь, под балалайку, слышен вой гражданский,
И нахально лезет рифмоплетов стая
В храм литературы, грамоте не зная, –
В храм литературы, в храм святой и древний,
Ставший балаганом, рынком и харчевней...
1877 г.
---------------
Руският поет и преводач Лиодор Палмин (Лиодор/ Илиодор Иванович Пальмин) е роден на 15/27 май 1841 г. в Петербург (по други данни в семейното имение в Ярославска губерния). Учил е в юридическия факултет на Петербургския университет, но през 1861 г. е изключен за участие в студентски демонстрации и за няколко месеца е затворен в Петропавловската крепост. Първите му публикации са в сп. ?Лучи” през 1859 г. След 1860 г. публикува поезия в издания с различна обществено-политическа насоченост като ?Век”, ?Библиотека для чтения”, ?Будильник”, ?Дело”, ?Женский вестник”, ?Литературная библиотека”, ?Искра”, ?Русская мысль”, ?Стрекоза”, ?Наблюдатель”, ?Развлечение”, ?Осколки”, ?Всемирная иллюстрация” и др. Превежда творби на Мицкевич, По, Хайне и Сенкевич, превежда либретата за оперите ?Танхойзер” (1876 г.) на Рихард Вагнер, ?Дон Карлос” (1876 г.) и ?Трубадур” (1878 г.) на Джузепе Верди и др. Автор е на стихосбирките ?Сны наяву” (1878 г.), ?Собрание стихотворений” (1881 г.) и ?Цветы и змеи. Сатира, юмор и фантазии” (1883 г.). Умира на 26 октомври/7 ноември 1891 г. в Москва.
---------------
* (экспромт: Юрий Первый)
Сколько лет и тонны, в реках вод сбежало,
Плачут вновь иконны, зло не прячет жало.
Мир не стал богаче, мир стал прогрессивней,
Так и не иначе... будем жить активней.
...и глядишь лет двести, промелкнёт над нами,
будем в списках вместе, в этом светлом Храме!
Лиодор Иванович Пальмин (1841-1891 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОПОЗОРЕНИЯТ ХРАМ
Ето го, пред нас е храм свещен и древен,
в панаир превърнат, в кръчма, в приток дребен;
храм литературен, свят всеплам в предците –
там били са нявга гении жреците...
Мисълта-светилник е горяла ярко,
чувство е пламтяло искрено и жарко,
над олтара в стройно пеене на клира –
жертвен пламък – пламък вдъхновен и мирен;
там поет възторжен е цветя заплитал
и в сърце крилато жертвал е мечтите...
Но светилник гасне, звук на лира секне,
гениите чезнат и цветята вехнат...
И в парцали пъстри гении да сменят
клоуни, контета пръкнаха на сцена...
Хилавата мисъл мъчи се да стане –
как орел да литне, щом крила са врани,
над света крилата горе ако минат,
ще блести ръждато плитката доктрина...
Враната е врана, както да я кара,
с чужда свирка свири, чужд рефрен повтаря.
Смачкаха чираци творчески устои –
всичко е под наем, нито капка свое...
Всичко е отдавна пошло и протрито,
всичко е с лекета мръснички покрито,
допреди години с новост запленило,
днес е вехтория – бледо и изгнило!
За едно и също с бъбрене отново
всичко се превръща в папагалско слово –
с детски проклятушки на кумири бивши
идеали рухват, за света излишни...
Вместо прежни сили в таз тъма унила
новите не светят с благотворна сила!
С дрипи скудоумни на фалшиви фрази
в храм литературен нагло ни облази,
ето, сган креслива – пъплят фарисеи
с крадени елеи към олтар с идеи.
Гнилата бездарност на кокили крачи,
а ни я представят като плод юначен...
Яростни простаци под болярски капи
хулят висините и боляри хапят...
Лекарите, ето, докторски врачуват
с диагнози: ?Всеки сам да се лекува!”
Сатирик преграква с дразги там еснафски,
тук до балалайка гражданите кряскат
и пълзят нахално римоплетски орди
в храм литературен, с неграмотност горди –
в храм литературен, храм свещен и древен,
в панаир превърнат, в кръчма, в приток дребен...
Ударения
ОПОЗОРЕНИЯТ ХРАМ
Е́то го, пред на́с е хра́м свеште́н и дре́вен,
в панаи́р превъ́рнат, в кръ́чма, в при́ток дре́бен;
хра́м литерату́рен, свя́т всепла́м в предци́те –
та́м били́ са ня́вга ге́нии жреци́те...
Мисълта́-свети́лник е горя́ла я́рко,
чу́вство е пламтя́ло и́скрено и жа́рко,
над олта́ра в стро́йно пе́ене на кли́ра –
же́ртвен пла́мък – пла́мък вдъхнове́н и ми́рен;
та́м пое́т възто́ржен е цветя́ запли́тал
и в сърце́ крила́то же́ртвал е мечти́те...
Но свети́лник га́сне, зву́к на ли́ра се́кне,
ге́ниите че́знат и цветя́та ве́хнат...
И в парца́ли пъ́стри ге́нии да сме́нят
кло́уни, конте́та пръ́кнаха на сце́на...
Хи́лавата ми́съл мъ́чи се да ста́не –
ка́к оре́л да ли́тне, што́м крила́ са вра́ни,
над света́ крила́та го́ре ако ми́нат,
ште блести́ ръжда́то пли́тката доктри́на...
Вра́ната е вра́на, ка́кто да я ка́ра,
с чу́жда сви́рка сви́ри, чу́жд рефре́н повта́ря.
Сма́чкаха чира́ци тво́рчески усто́и –
вси́чко е под на́ем, ни́то ка́пка сво́е...
Вси́чко е отда́вна по́шло и протри́то,
вси́чко е с леке́та мръ́снички покри́то,
допреди́ годи́ни с но́вост заплени́ло,
дне́с е вехтори́я – бле́до и изгни́ло!
За едно́ и съ́што с бъ́брене отно́во
вси́чко се превръ́шта в папага́лско сло́во –
с де́тски прокляту́шки на куми́ри би́вши
идеа́ли ру́хват, за света́ изли́шни...
Вме́сто пре́жни си́ли в та́з тъма́ уни́ла
но́вите не све́тят с благотво́рна си́ла!
С дри́пи скудоу́мни на фалши́ви фра́зи
в хра́м литерату́рен на́гло ни обла́зи,
е́то, сга́н кресли́ва – пъ́плят фарисе́и
с кра́дени еле́и към олта́р с иде́и.
Гни́лата безда́рност на коки́ли кра́чи,
а ни я предста́вят като пло́д юна́чен...
Я́ростни проста́ци под боля́рски ка́пи
ху́лят висини́те и боля́ри ха́пят...
Ле́карите, е́то, до́кторски врачу́ват
с диагно́зи: ?Все́ки са́м да се леку́ва!”
Сатири́к прегра́ква с дра́зги та́м есна́фски,
ту́к до балала́йка гра́жданите кря́скат
и пълзя́т наха́лно римопле́тски о́рди
в хра́м литерату́рен, с неграмо́тност го́рди –
в хра́м литерату́рен, хра́м свеште́н и дре́вен,
в панаи́р превъ́рнат, в кръ́чма, в при́ток дре́бен...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лиодор Пальмин
ОПОЗОРЕННЫЙ ХРАМ
Вот он перед нами, храм священный, древний,
Ставший балаганом, рынком и харчевней, –
Храм литературы, древле чтимый свято,
Где жрецами были гении когда-то...
Где светильник мысли разгорался ярко,
Где пылало чувство искренно и жарко,
С алтаря ж вздымалось, в стройном клире пенья,
Жертвенное пламя – пламя вдохновенья,
И поэт, в восторге, с свежими цветами,
Сердце нес для жертвы, полное мечтами...
Но угас светильник, лиры замолчали,
Гении исчезли и цветы увяли...
И в лоскутьях пестрых, гениям на смену,
Гаеры и фаты вылезли на сцену...
Всюду дряблой мысли тщетные усилья –
Как орел, подняться и, вороньи крылья
Распустив над миром, с высоты орлиной
Заблистать избитой, ржавою доктриной...
Но как быть вороне, так и есть ворона, –
Всё с чужого свиста, всё с чужого тона.
Что давно руками школьников измято –
Своего ж ни капли, напрокат всё взято...
Что давно уж стало пошло и избито,
Что давно уж в пятнах, ржавчиной покрыто,
Что назад лет двадцать новизной пленяло,
А теперь, как ветошь, сгнило, полиняло!..
Об одном и том же болтовня всё та же,
Что и попугаи затвердили даже, –
Детские проклятья сверженным кумирам,
Павшим идеалам, позабытым миром...
А наместо старых, в этой тьме унылой,
Новые не блещут благотворной силой!
Ветошь скудоумья фразою мишурной
Прикрывая нагло, в храм литературный –
Вон, толпой крикливой, лезут фарисеи
С краденым елеем к алтарю идеи.
Круглая бездарность, на ходулях стоя,
Корчит публициста, чуть что не героя...
Хам в боярской шапке сыплет, с видом ярым,
Грозные проклятья и хулу боярам...
Вон, врачи выходят важными стопами,
На челе ж их блещет: ?Исцелитесь сами!”
Там сипит сатира остротой мещанской,
Здесь, под балалайку, слышен вой гражданский,
И нахально лезет рифмоплетов стая
В храм литературы, грамоте не зная, –
В храм литературы, в храм святой и древний,
Ставший балаганом, рынком и харчевней...
1877 г.
---------------
Руският поет и преводач Лиодор Палмин (Лиодор/ Илиодор Иванович Пальмин) е роден на 15/27 май 1841 г. в Петербург (по други данни в семейното имение в Ярославска губерния). Учил е в юридическия факултет на Петербургския университет, но през 1861 г. е изключен за участие в студентски демонстрации и за няколко месеца е затворен в Петропавловската крепост. Първите му публикации са в сп. ?Лучи” през 1859 г. След 1860 г. публикува поезия в издания с различна обществено-политическа насоченост като ?Век”, ?Библиотека для чтения”, ?Будильник”, ?Дело”, ?Женский вестник”, ?Литературная библиотека”, ?Искра”, ?Русская мысль”, ?Стрекоза”, ?Наблюдатель”, ?Развлечение”, ?Осколки”, ?Всемирная иллюстрация” и др. Превежда творби на Мицкевич, По, Хайне и Сенкевич, превежда либретата за оперите ?Танхойзер” (1876 г.) на Рихард Вагнер, ?Дон Карлос” (1876 г.) и ?Трубадур” (1878 г.) на Джузепе Верди и др. Автор е на стихосбирките ?Сны наяву” (1878 г.), ?Собрание стихотворений” (1881 г.) и ?Цветы и змеи. Сатира, юмор и фантазии” (1883 г.). Умира на 26 октомври/7 ноември 1891 г. в Москва.
---------------
* (экспромт: Юрий Первый)
Сколько лет и тонны, в реках вод сбежало,
Плачут вновь иконны, зло не прячет жало.
Мир не стал богаче, мир стал прогрессивней,
Так и не иначе... будем жить активней.
...и глядишь лет двести, промелкнёт над нами,
будем в списках вместе, в этом светлом Храме!
Метки: