Владимир Луговской Гуси Гъските

?ГУСИ”
Владимир Александрович Луговской (1901-1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГЪСКИТЕ

Сред необятност руска
над езера лети
рой волен, крякат гъски
в зелени висоти.

С прохладен ранен огън
зора ги позлати.
Летят си те свободно,
напевен руски стих.

До борове онежки
в небесната река.
Тъй трепетно и нежно
край тях цъфти елха.

С водача неразлъчно
към брачен пир летят.
Ту в приказка, ту в случка
превръща се светът.

Криле в простори сини
над снежна пъстрота.
След тях милион години
ги следва пролетта.

По пътя ще разсеят
беди, раздели, смърт;
път пролетен – на север!
На север, вечен път.

* Заонежието – полуостров в Карелия, земите край бреговете на Онежко езеро.
* Дифтонг – в думата ?милион” гласните ?ио” могат да се четат като един звук.


Ударения
ГЪСКИТЕ

Сред необя́тност ру́ска
над езера́ лети́
рой во́лен, кря́кат гъ́ски
в зеле́ни висоти́.

С прохла́ден ра́нен о́гън
зора́ ги позлати́.
Летя́т си те́ свобо́дно,
напе́вен ру́ски сти́х.

До бо́рове оне́жки
в небе́сната река́.
Тъй тре́петно и не́жно
край тя́х цъфти́ елха́.

С вода́ча неразлъ́чно
към бра́чен пи́р летя́т.
Ту в при́казка, ту в слу́чка
превръ́шта се светъ́т.

Криле́ в просто́ри си́ни
над сне́жна пъстрота́.
След тя́х мильо́н годи́ни
ги сле́два пролетта́.

По пъ́тя ште разсе́ят
беди́, разде́ли, смъ́рт;
път про́летен – на се́вер!
На се́вер, ве́чен пъ́т.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Луговской
ГУСИ

Над необъятной Русью
С озерами на дне
Загоготали гуси
В зеленой вышине.

Заря огнем холодным
Позолотила их.
Летят они свободно,
Как старый русский стих.

До сосен Заонежья
Река небес тиха.
Так трепетно и нежно
Внизу цветет ольха.

Вожак разносит крылья,
Спешит на брачный пир.
То сказкою, то былью
Становится весь мир.

Под крыльями тугими
Земля ясным-ясна.
Мильоны лет за ними
Стремилась к нам весна.

Иных из них рассеют
Разлука, смерть, беда,
Но путь весны – на север!
На север, как всегда.

1956 г.




---------------
Руският поет Владимир Александрович Луговской е роден на 18 юни/1 юли 1901 г. в Москва. Учил е в Московския университет, воювал е на фронта. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1934 г. През 1937 г. властите обявяват стиховете му за политически вредни и поетът е принуден да се покае публично, което той прави, но до средата на 50-те години публикациите му са ограничени. В поезията му са застъпени литературните течения конструктивизъм и социалистически реализъм. Автор е на стихосбирките ?Сполохи” (1926 г.), ?Мускул” (1929 г.), ?Страдания моих друзей” (1930 г.), ?Европа” (1932 г.), ?Жизнь” (1933 г.), ?Каспийское море” (1936 г.), ?Пустыня и весна (Большевикам пустыни и весны, 1937-1952)” (1953 г.), ?Лирика” (1955 г.), ?Солнцеворот” (1956 г.), ?Середина века” (1958 г.), ?Синяя весна” (1958 г.), ?Раздумье о поэзии” (1960 г.) и др. Умира на 5 юни 1957 г. в Ялта, Кримска област.