День Победы. Анатолий Лисица

Мы долго ждали в муках этот день.
И он пришёл весной, в начале мая,
Когда цвела вовсю в садах сирень,
И пели соловьи, не умолкая.

И радость городов и деревень
Была в тот день особой, не простая.
Он вечно будет славен этот день,
В веках величье только обретая.

Но каждый раз, когда приходит срок
Победу эту праздновать в застолье,
Подступит к горлу горечи комок,
И давит сердце неотступной болью.

ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА

Превод:Радко Стоянов

Очаквахме го дълго този ден.
И той дойде през ранен май на пролет,
а люлякът цъфтеше вдъхновен
и песента на славея бе в полет.

Ах, колко радост имаше навред,
особена бе тя и възвисена.
И вечно ще е славен този ден,
величието му ще е свещено.

Но всеки път, когато дойде ред
за този Ден победен да запеем,
засяда в гърлото ни буца лед,
сърцето ни от мъката более.