Райчо Русев. Личное
Личное
Как настанет мой черёд ухода,
помолюсь смиренно об одном:
ты не пой, не пой ты, мать Природа,
там где лягу, сморен вечным сном.
Птиц не подпускай зимой и летом,
мотыльков, букашек да зверей,
и людей, поскольку был поэтом:
прах да упокоится скорей.
Где уснул я, да забудет каждый:
пусть живут шумливо на бегу.
Песней ставший в тишине однажды,
mortem post её превозмогу.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Лично
Като дойде време да си ходя,
ще помоля само за това:
умълчи си песните, Природо,
там, където легна. Само там.
И не пускай никого наблизо!
Птиците си, ако съм поле,
зверовете, ако стана извор.
Хората– ако съм бил поет.
Никой да не разбере къде съм.
Да не ми се рови във съня.
Сам от тишина съм станал песен,
сам ще се престоря тишина.
Райчо Русев
Как настанет мой черёд ухода,
помолюсь смиренно об одном:
ты не пой, не пой ты, мать Природа,
там где лягу, сморен вечным сном.
Птиц не подпускай зимой и летом,
мотыльков, букашек да зверей,
и людей, поскольку был поэтом:
прах да упокоится скорей.
Где уснул я, да забудет каждый:
пусть живут шумливо на бегу.
Песней ставший в тишине однажды,
mortem post её превозмогу.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Лично
Като дойде време да си ходя,
ще помоля само за това:
умълчи си песните, Природо,
там, където легна. Само там.
И не пускай никого наблизо!
Птиците си, ако съм поле,
зверовете, ако стана извор.
Хората– ако съм бил поет.
Никой да не разбере къде съм.
Да не ми се рови във съня.
Сам от тишина съм станал песен,
сам ще се престоря тишина.
Райчо Русев
Метки: